Нощна сянка

— Не можеш да се отделиш от него — каза тя с тъжна усмивка. — Не и докато дишаш. Много добре. Върви с кръвопиеца. Но не забравяй, Даяна Ройдън, ти променяш посоката. И не мога да предвидя къде ще те отведе този път.

— Духът на Бриджит Бишъп ми каза, че за мен няма пътека, в която него да го няма. Когато усещам, че животът ми с него се втурва към неизвестното, се успокоявам с тези нейни думи — отвърнах, опитвайки се да успокоя и нея. — Докато с Матю сме заедно, бабо Алсъп, посоката няма значение.

Три дни по-късно, в деня на света Бригита, отплавахме на дълго пътешествие към свещения римски император, за да намерим английския демон предател и най-накрая да зърнем Ашмол 782.

26.

Верен дьо Клермон седеше в дома си в Берлин и се взираше невярващо във вестника.

«Индепендънт»

1 февруари 2010 г.

Жена от Съри е открила ръкопис, принадлежал на Мери Сидни, прочутата елизабетинска поетеса и сестра на сър Филип Сидни.

«Беше в шкафа на майка ми на стълбищната площадка», каза за «Индепендънт» 62-годишната Хенриета Барбър. Госпожа Барбър разчиствала вещите на майка си, когато нещо ѝ направило впечатление. «Приличаше ми на раздърпана стара купчина листове.»

Според експерти ръкописът е работна алхимична тетрадка, водена от графинята на Пембрук през зимата на 1590-1591 г. Досега се смяташе, че научните записки на графинята са унищожени при пожар в резиденцията Уилтън през 17-и век. Не е ясно как документът се е оказал притежание на семейство Барбър.

«Помним Мери Сидни основно като поетеса — коментира представител на аукционната къща «Сотбис», който ще предложи находката на търг през май, — но по нейно време е била доста известна алхимичка.»

Ръкописът представлява особен интерес, тъй като показва, че графинята е имала помощник в лабораторията си. В един от експериментите, наречен «Създаване на дървото на Диана», тя отбелязва асистента си с инициалите ДР. «Може и никога да не установим самоличността на мъжа, който е помагал на графиня Пембрук — обясни историкът Найджъл Уорминстър от университета «Кембридж», — но въпреки това този документ ще ни разкрие много за екпериментаторската работа по време на научната революция.»

— Какво е това, Schatz[76]? — Ернст Нойман постави чаша вино пред съпругата си. Тя изглеждаше прекалено сериозна за вторник вечер. Това по принцип беше петъчната физиономия на Верен.

— Нищо — промърмори тя, но очите ѝ още бяха впити в напечатаните редове пред нея. — Недовършена семейна работа.

— Болдуин замесен ли е? Да не е загубил милион евро днес? — Шуреят му беше подарък, който не бе искал, и Ернст му нямаше много доверие. Болдуин го бе обучил в тайнствата на международната търговия, когато Ернст беше съвсем млад, а сега вече беше почти на шейсет и всички приятели му завиждаха за младата съпруга. Снимките от сватбата им, на които Верен изглеждаше също като днес, а той бе двайсет и пет годишна своя версия, бяха скрити на сигурно място.

— Болдуин никога не е губил милион евро, нито нещо друго в живота си. — Ернст забеляза, че Верен всъщност не отговори на въпроса му.

Той дръпна английския вестник към себе си и прочете написаното там.

— Защо се интересуваш от някаква стара книга?

— Нека първо се обадя по телефона — отвърна тя потайно. Ръцете ѝ държаха стабилно апарата, но Ернст разпозна изражението в необичайно сребристите ѝ очи. Беше гневна и уплашена, мислеше си за миналото. Бе виждал този поглед миг преди Верен да спаси живота му и го измъкне от мащехата си.

— На Мелизанд ли се обаждаш?

— На Изабо — поправи го автоматично Верен, докато набираше номера.

— Да, Изабо — повтори Ернст. Беше му трудно да свикне, че матроната на семейство Дьо Клермон има друго име, а не онова, което бе използвала, когато уби бащата на Ернст след войната.

На Верен ѝ отне необичайно много време, за да се свърже. Ернст чуваше странни кликвания, сякаш разговорът непрекъснато се пренасочваше. Накрая се свърза. Телефонът иззвъня.

— Кой е? — попита младежки глас. Звучеше като американец или англичанин, но почти без акцент.

Верен затвори незабавно. Хвърли телефона на масата и скри лице в дланите си.

— О, боже! Наистина се случва, точно както предрече баща ми.

— Плашиш ме, Schatz — каза Ернст. Беше виждал много ужасии в живота си, но не и като тази, която тормозеше Верен в редките случаи, когато наистина успяваше да поспи. Кошмарите с Филип стигаха, за да разклатят иначе овладяната му съпруга. — Кой вдигна?

— Не който трябва — отвърна тя с приглушен глас. Сивите ѝ очи се вдигнаха към него. — Матю трябваше да вдигне, но не беше той. Защото не е тук. А е там. — И тя погледна към вестника.

— Верен, говориш несвързано — каза Ернст строго. Никога не се бе срещал с този проблемен брат — интелектуалеца и черната овца на семейството.

Тя вече набираше отново. Този път успя веднага да се свърже.

— Чела си днешните вестници, лельо Верен. От часове очаквам да ми звъннеш.