Нощна сянка

— Влюбена съм в прекрасния Ендимион — заявих, като се изправих и посочих назад към стълбището, където Матю се беше отпуснал в меко гнездо от пера и се преструваше на заспал. Сама бях написала текста. Матю искаше да кажа «Ако не ме оставиш на мира, Ендимион ще ти разкъса гръкляна». Наложих вето върху предложението му, както и върху използването на Кийтс. — Изглежда така безметежен. И докато аз съм богиня и времето няма власт над мен, красивият Ендимион скоро ще остарее и ще умре. Умолявам те, дари го с безсмъртие, за да остане завинаги с мен.

— При едно условие! — изкрещя Рудолф, като изостави всички претенции за божествена гръмогласност в полза на обикновените децибели. — Той трябва да заспи навеки и никога да не се събужда. Само така ще остане млад.

— Благодаря, могъщи Зевсе — отвърнах, стараейки се да не звуча съвсем като актриса от английска комедийна трупа. — Сега ще мога да гледам любимия си вечно.

Рудолф се намръщи. Добре, че не му бяха дали сценария за одобрение.

Оттеглих се в колесницата си и бавно минах заднешком през завесата, докато придворните дами изпълняваха финалния си танц. Когато всичко приключи, Рудолф поведе всички в серия тропане на крака и аплодисменти, които едва не събориха покрива — но не събудиха Ендимион.

— Ставай! — изсъсках му, докато минавах покрай него, за да благодаря на императора, че ни е дал възможност да забавляваме височайшата му особа. Единственият му отговор беше заплашително хъркане.

Наложи се сама да направя реверанс пред Рудолф и да държа похвални речи за астролабията на Хабермел, декора и специалните ефекти на Хофнагел и великолепната музика.

— За мен бе огромно удоволствие, La Diosa. Изобщо не очаквах, че ще се забавлявам толкова много. Можете да поискате награда от Зевс — каза Рудолф, а погледът му се плъзна по раменете ми надолу към гърдите. — Всичко, което пожелаете. Само го кажете и то ще бъде ваше.

Бъбренето в залата замря. В настъпилата тишина чух отново думите на Авраам: «Книгата ще дойде при вас, но само ако я поискате». Възможно ли бе наистина да е толкова просто?

Ендимион се размърда в пухеното си ложе. Не исках да се намесва и му махнах с ръце зад гърба да се връща при сънищата си. Дворът затаи дъх в очакване да поискам престижна титла, земя или цяло състояние в злато.

— Бих искала да видя алхимичната книга на Роджър Бейкън, Ваше Величество.

— Имаш железни топки, лельо — с възхищение призна Галоуглас, докато се връщахме у дома. — Без да споменавам майсторството ти с думите.

— О, благодаря — зарадвах се аз. — Между другото, какво правеше главата ми по време на представлението?

— От луната се появиха звездички и после изчезнаха. Не бих се безпокоил на твое място. Изглеждаха толкова истински, че всички са ги приели за илюзия. В края на краищата, повечето аристократи на Рудолф са хора.

Отговорът на Матю бе по-предпазлив.

— Засега не се радвай прекалено, mon coeur. При създалата се ситуация Рудолф може и да нямаше друг избор, освен да се съгласи, но все още не е извадил ръкописа. Изпълняваш много сложен танц. И бъди сигурна, че императорът ще поиска нещо в замяна дори за един поглед върху книгата.

— Ще сме изчезнали много преди да се сети да настоява — отвърнах.

Оказа се обаче, че Матю бе прав с настояването си да бъдем предпазливи. Представях си, че на следващия ден ще бъдем поканени да разгледаме съкровището насаме. Такава покана обаче не дойде. Минаха дни, преди да бъдем официално извикани на вечеря в двореца с някакви многообещаващи католически богослови. След това, обещаваше съобщението, подбрана група щяла да бъде поканена в покоите на Рудолф, за да разгледа предмети с особена мистична и религиозна стойност от колекцията на императора. Сред гостите беше и някой си Йоханес Писториус, който бил възпитан като лутеран, след това приел калвинизма, а сега се канеше да става католически свещеник.

— Поставиха ни капан — каза Матю, като прокарваше пръсти през косата си. — Писториус е опасен човек, безмилостен противник и вещер. След десет години ще се върне тук, за да стане изповедник на Рудолф.

— Вярно ли е, че е бил подготвян за Паството? — тихо попита Галоуглас.

— Да. Той е точно такъв интелектуален бияч, за какъвто искат да го представят вещиците. Нищо лично, Даяна. Времената са трудни за вещиците — добави съпругът ми.

— Не го приемам лично — меко казах аз. — Но той не е член на Паството. А ти си. Какви са шансовете да поиска да създава неприятности пред очите ти, ако има подобни стремежи?

— Отлични. В противен случай Рудолф нямаше да го кани на вечеря с нас. Императорът подготвя бойните си редици и повдига духа на войниците си.

— И за какво по-точно смята да се сражава?

— За ръкописа. И за теб. Няма да се откаже нито от едното, нито от другото.

— Вече изтъкнах, че не съм за продан. И за военен трофей не ставам.