Читаем Нощна сянка полностью

Глиганското, което дъвчех — великолепно ястие, подправено с розмарин и черен пипер, който според императора би трябвало да сгорещява кръвта — се превърна в прах в устата ми. Вместо да се сгорещи, кръвта ми изведнъж се смрази.

— Нещо не е наред ли? — промърмори Галоуглас, който се беше навел над рамото ми. Подаде ми шал, който не бях поискала и не знаех, че носи.

— Писториус е поканен да се качи горе и да види книгата — промърморих, като се обърнах към него и заговорих на бърз английски, за да намаля риска да бъдем разбрани. Галоуглас миришеше на морска сол и мента, доста подкрепяща и вдъхваща сили комбинация. Нервите ми се поуспокоиха.

— Остави това на мен — подхвърли той и леко стисна рамото ми. — Между другото, малко сияеш, лельо. Ще е най-добре никой да не вижда звезди тази нощ.

След като направи предупредителния си изстрел, Писториус смени темата на разговора и заспори оживено с д-р Хайек за медицинските достойнства на териака[99]. Рудолф ту хвърляше меланхолични погледи към мен, ту гледаше свирепо към Матю. Колкото повече наближаваше времето да видим Ашмол 782, толкова повече намаляваше апетитът ми, така че завързах разговор с аристократката до мен. Поднесоха още цели пет ястия (сред които парад позлатени пауни и плато с печена свиня и прасенца сукалчета), преди банкетът най-сетне да приключи.

— Изглеждаш ми бледа — каза Матю, след като ме дръпна настрана от масата.

— Писториус ме подозира. — Този тип ми напомняше за Питър Нокс и Шампие. «Интелектуален бияч» беше идеалното описание за него. — Галоуглас ме увери, че ще се погрижи.

— В такъв случай нищо чудно, че Пиер тръгна по петите му.

— Какво ще прави Пиер?

— Ще се погрижи Писториус да излезе жив оттук — жизнерадостно ме осведоми Матю. — Иначе Галоуглас ще го удуши и метне в Еленовия ров за среднощна закуска на лъвовете. Племенникът ми се отнася към теб почти толкова закрилнически, колкото и самият аз.

Поканените гости на Рудолф го съпроводиха в неговата светая светих — личната галерия, където двамата с Матю бяхме видели триптиха на Бош. Отавио Страда ни посрещна там, за да ни покаже колекцията и да отговаря на въпросите ни.

Когато влязохме в помещението, триптихът на Матю още беше в центъра на покритата със зелено кадифе маса. Рудолф беше пръснал други предмети около него, на които да се насладим. Докато гостите ахкаха и охкаха пред творбата на Бош, аз огледах помещението. Имаше няколко поразителни чаши от полускъпоценни камъни, емайлирана верижка на висш сановник, дълъг рог, минаващ за рог на еднорог, статуетки и покрит с резба сейшелски орех — хубава смесица от скъпи, медицински и екзотични предмети. Но не се виждаха никакви алхимични ръкописи.

— Къде е? — изсъсках на Матю. Преди той да успее да отговори, нечия топла ръка докосна рамото ми. Матю се вцепени.

— Имам подарък за вас, querida diosa[100]. — Рудолф лъхаше на лук и червено вино и стомахът ми запротестира. Обърнах се, очаквайки да видя Ашмол 782. Вместо него императорът държеше емайлираната верижка. Преди да успея да възразя, той я нахлузи през главата ми и я нагласи на раменете. Погледнах надолу и видях зелен уроборос, висящ от кръг от червени кръстове, нагъсто инкрустирани с изумруди, рубини, диаманти и перли. Цветната схема ми напомни за бижуто, което хер Майзел даде на Бенджамин.

— Странен подарък давате на съпругата ми, Ваше Величество — тихо рече Матю. Стоеше точно зад императора и гледаше с отвращение огърлицата. Това бе третата ми подобна верижка и знаех, че зад символиката трябва да има и още нещо. Вдигнах уробороса, за да го разгледам по-добре. Не беше точно уроборос, защото имаше крака. Приличаше повече на гущер или саламандър, отколкото на змия. Кървавочервен кръст се подаваше от одрания гръб на гущера. И нещо по-важно — съществото не беше захапало опашката си; тя бе увита около гърлото му и го душеше.

— Това е знак на уважение, хер Ройдън. — Рудолф леко наблегна на името. — Накитът е принадлежал на крал Владислав и после е преминал у баба ми. Символът е знак на храбър кръг унгарски рицари, известен като Орден на победения дракон.

— Дракон? — промълвих и погледнах Матю. С късите си крака създанието като нищо можеше да е дракон, но иначе напомняше поразително на емблемата на фамилия Дьо Клермон — с тази разлика, че този уроборос умираше бавно и мъчително. Спомних си клетвата на хер Фукс — клетвата на Бенджамин — да избива дракони където и да се намират.

— Драконът символизира нашите врагове, особено онези, които могат да поискат да се месят в кралските ни прерогативи — заяви Рудолф с учтив тон, но думите му бяха на практика обявяване на война на целия клан Дьо Клермон. — Ще ми бъде приятно, ако го носите при следващото ви посещение в двора. — Пръстът му докосна леко дракона на гърдите ми и се задържа там. — Така можете да оставите малките си френски саламандри у дома.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Войны начинают неудачники
Войны начинают неудачники

Порой войны начинаются буднично. Среди белого дня из машин, припаркованных на обыкновенной московской улице, выскакивают мужчины и, никого не стесняясь, открывают шквальный огонь из автоматов. И целятся они при этом в группку каких-то невзрачных коротышек в красных банданах, только что отоварившихся в ближайшем «Макдоналдсе». Разумеется, тут же начинается паника, прохожие кидаются врассыпную, а один из них вдруг переворачивает столик уличного кафе и укрывается за ним, прижимая к груди свой рюкзачок.И правильно делает.Ведь в отличие от большинства обывателей Артем хорошо знает, что за всем этим последует. Одна из причин начинающейся войны как раз лежит в его рюкзаке. Единственное, чего не знает Артем, – что в Тайном Городе войны начинают неудачники, но заканчивают их герои.Пока не знает…

Вадим Панов , Вадим Юрьевич Панов

Фантастика / Боевая фантастика / Городское фэнтези