Нощна сянка

— Така е, но от гледна точка на Рудолф си незавладяна територия. Той е австрийски ерцхерцог, крал на Унгария, Хърватия и Бохемия, маркграф на Моравия и император на Свещената Римска империя. Освен това е племенник на Филип Испански. Хабсбургите са алчна и енергична фамилия и няма да се спрат пред нищо, за да получат онова, което желаят.

— Матю е абсолютно прав, лельо — сериозно рече Галоуглас, когато понечих да възразя. — Ако беше моя жена, щеше да си напуснала Прага в деня, в който пристигна първият подарък.

Поради деликатността на ситуацията Пиер и Галоуглас дойдоха с нас до двореца. Трима вампири и една вещица предизвикаха очаквания интерес, докато вървяхме към Голямата зала, в чието създаване навремето бе участвал и Матю.

Рудолф ме настани близо до себе си, а Галоуглас зае място зад стола ми като благовъзпитан слуга. Матю беше сложен в другия край на банкетната маса с учтивия Пиер. За случаен наблюдател Матю си прекарваше чудесно сред буйната група дами и младежи, които жадуваха да открият пример за подражание, който е по-бляскав от императора. Вълни смях достигаха от време на време откъм противниковия двор на Матю и това определено не повдигна вкиснатото настроение на Негово Величество.

— Но защо трябва да има толкова много кръвопролития, отец Йоханес? — оплака се Рудолф на месестия лекар на средна възраст, който седеше от лявата му страна. До ръкополагането на Писториус все още имаше няколко месеца, но с типичния плам на новопокръстен той не възрази срещу преждевременното му издигане в свещенически сан.

— Защото ереста и неортодоксалността трябва да бъдат изкоренени напълно, Ваше Величество. В противен случай те намират нова почва, на която да избуят. — Очите под тежките клепачи се насочиха към мен и ме погледнаха изпитателно. Вещерското ми трето око се отвори, възмутено от грубите му опити да привлече вниманието ми, които поразително напомняха на метода на Шампие да изкопчи тайните ми. Започвах да изпитвам неприязън към магьосници с университетско образование. Оставих ножа си и отвърнах на погледа му. Той пръв се извърна.

— Баща ми смяташе, че толерантността е по-мъдрата политика — каза Рудолф. — Вие например сте изучавали еврейската мъдрост на кабала. Някои божии хора биха нарекли подобно нещо ерес.

Острият слух на Матю му позволяваше да следи разговора с такова увлечение, с каквото Шарка преследваше яребиците си. Той се намръщи.

— Според съпруга ми вие сте лекар, хер Писториус. — Беше доста груба промяна на темата за разговор, но свърши работа.

— Такъв съм, фрау Ройдън. Или по-скоро бях, преди да насоча вниманието си от запазването на тела върху спасяването на души.

— Известността на отец Йоханес се дължи най-вече на церовете му срещу чумата — обясни Рудолф.

— Аз бях просто проводник на Божията воля. Той е единственият истински лечител — скромно сведе очи Писториус. — От любов към нас Той е създал много естествени лекове, които могат да имат чудодейно въздействие върху несъвършените ни тела.

— А, да. Спомням си застъпничеството ви за безоарите като панацея срещу всяка болест. Изпратих на La Diosa един от моите камъни, когато се разболя неотдавна. — Рудолф му се усмихна одобрително.

Писториус ме изгледа внимателно.

— Лекарството ви несъмнено е подействало, Ваше Величество.

— Да. La Diosa се възстанови напълно. Изглежда много добре — каза Рудолф и долната му устна се издаде още повече, докато ме оглеждаше. Носех проста черна рокля с бяла бродерия и черна кадифена роба. Прозирна висока яка обрамчваше лицето ми, а червеният рубин от огърлицата със саламандрите на Матю проблясваше на гърлото ми и беше единственият източник на цвят в иначе строгото ми облекло. Вниманието на Рудолф се съсредоточи върху прекрасното бижу. Той се намръщи и даде знак на един слуга.

— Трудно е да се каже кое помогна повече, безоарният камък или сиропът на император Максимилиан — отбелязах и погледнах за помощ към д-р Хайек, докато Рудолф шепнеше нещо. Хайек беше на третото ястие от дивеч и след като се изкашля, за да освободи парчето сърнешко, с което се задави, той се включи в разговора.

— Мисля, че електуарият е помогнал повече, доктор Писториус — изтъкна Хайек. — Приготвих го в чаша от рог на еднорог. Император Рудолф смяташе, че това ще засили лечебните му свойства.

— La Diosa приемаше сиропа и от лъжичка от рог — добави Рудолф и този път погледът му се задържа върху устните ми. — За допълнителна сигурност.

— Чашата и лъжичката ще бъдат ли сред образците, които ще видим тази вечер в съкровищницата с чудеса, Ваше Величество? — поинтересува се Писториус. Въздухът между мен и вещера внезапно оживя. Нишките около лекаря свещеник избухнаха в буйни червени и оранжеви тонове, предупреждавайки ме за надвиснала опасност. После той се усмихна. «Не ти вярвам, вещице — мислено ми прошепна Писториус. — Нито пък кандидат-любовникът ти, император Рудолф.»