Нощна сянка

— Ще откриете и своето име вътре — каза ми Едуард. Говореше по-силно, сякаш се опитваше да надвика някакъв друг звук. — Разбрах го в мига, в който ви видях.

Погледнах надолу. Аз също бях свързана чрез виещи се нишки с книгата — само че моите бяха бели и бледолилави. Матю пък бе свързан с извиващи се червени и бели нишки.

Без всякаква покана и предупреждение се появи Галоуглас. Следваше го як страж, който държеше провисналата си ръка.

— Конете са готови — уведоми ни викингът и посочи към изхода.

— Нямате разрешение да влизате тук! — извика Рудолф, който беше вбесен, че цялата му внимателна подготовка отива по дяволите. — А вие, La Diosa, нямате позволение да напуснете.

Матю не обърна абсолютно никакво внимание на императора. Просто ме хвана за ръка и закрачи към вратата. Усещах как ръкописът ме дърпа, как нишките се опъват и се мъчат да ме върнат при него.

— Не можем да оставим книгата. Тя е…

— Знам какво е — мрачно рече Матю.

— Спрете ги! — изкрещя Рудолф.

Но стражът със счупената ръка вече се беше сблъскал с разгневен вампир тази вечер. Нямаше намерение да предизвиква съдбата, като се изпречи на пътя на Матю. Вместо това очите му се подбелиха и той се строполи в безсъзнание на пода.

Галоуглас наметна плаща на раменете ми, докато пердашехме надолу по стълбите. В долния им край лежаха още двама стражи, също в безсъзнание.

— Връщай се и вземи книгата! — наредих аз, задъхана от стегнатия корсет и скоростта, с която прекосявахме двора. — Не можем да позволим да остане у Рудолф, след като вече знаем какво представлява тя.

Матю спря. Пръстите му се впиха в ръката ми.

— Няма да напуснем Прага без ръкописа. Ще се върна и ще го взема, обещавам. Но първо се прибираме у дома. Трябва да приготвиш децата. Тръгваме веднага щом се върна.

— Изгорихме мостовете зад себе си, лельо — мрачно вметна Галоуглас. — Писториус е заключен в Бялата кула. Убих един страж и раних други трима. Рудолф те докосваше по най-неприличен начин и имам силното желание да видя и него мъртъв.

— Не разбираш, Галоуглас. Онази книга може да е отговор на всичко — успях да изкрякам, преди Матю да ме помъкне отново.

— О, разбирам повече, отколкото си мислиш — долетя до мен гласът на Галоуглас. — Надуших я долу, докато се занимавах със стражите. В онази книга има мъртви варги[103]. А също така вещици и демони, обзалагам се. Кой би могъл да си представи, че изгубената Книга на живота ще вони до небето на смърт?

32.

— Кой би направил подобно нещо? — Двайсет минути по-късно треперех до камината в дневната на първия етаж, стиснала голяма чаша билков чай. — Отвратително е.

Подобно на повечето ръкописи, Ашмол 782 беше от велум — специално обработена кожа, кисната във вар за премахване на козината, остъргана, за да се свалят останалите пластове месо и мазнина, после отново кисната, преди да бъде опъната на рамка и допълнително остъргана.

Разликата в случая беше в това, че съществата, от чиято кожа бе създаден велумът, не бяха овце, телета или кози, а демони, вампири и вещици.

— Сигурно е била пазена като запис. — Матю още се опитваше да проумее онова, което беше видял.

— Но книгата има стотици страници! — възкликнах невярващо. Мисълта, че някой е одрал толкова много демони, вампири и вещици, за да направи велум от кожите им, беше невъобразима. Не бях сигурна, че след тази нощ ще бъда в състояние да заспя някога.

— Което означава, че тя съдържа стотици различни видове ДНК. — Матю беше прекарал пръсти през косата си толкова много пъти, че главата му започваше да прилича на бодливо свинче.

— Нишките между нас и Ашмол 782 напомняха на двойни спирали — рекох аз.

Наложи се да обясним съвременната генетика на Галоуглас, който, без да има представа за постиженията на биологията и химията след четири и половина столетия, правеше всичко по силите си да ни разбере.

— Значи Д-Н-К е нещо като фамилно дърво, но клоните му обхващат нещо повече от една фамилия? — Произнесе ДНК бавно, с паузи между буквите.

— Да — потвърди Матю. — В общи линии.

— Видя ли дървото на първата страница? — попитах Матю. — Стъблото беше съставено от тела, дървото цъфтеше, даваше плод и се разлистваше също като онова arbor Dianae, което направихме в лабораторията на Мери.

— Не, но видях съществото, захапало опашката си — отговори той.

Трескаво се опитах да си спомня какво бях видяла, но фотографската памет ми изневери точно когато ми бе нужна най-много. Имаше прекалено много нова информация, за да съм в състояние да я възприема цялата.

— Изображението показваше две същества, които се биеха или прегръщаха, не мога да кажа кое точно. Но не успях да преброя краката им. Течащата им кръв пораждаше стотици създания. Макар че ако едното от двете не е било четирикрак дракон, а змия…

— А другото двукрак огнедишащ дракон, то тези алхимични същества биха могли да символизират теб и мен. — Матю изруга — късо, но от сърце.

Галоуглас изслуша търпеливо обсъждането ни, след което се върна на първоначалната си тема.

— И тази Д-Н-К живее в кожата ни, така ли?