Нощна сянка

— Вие се опитахте да убиете половинката ми. Проляхте кръвта ѝ — обвини ги Матю. — А детето не е копеле. Мое е.

— Невъзможно — заяви Луиза, но гласът ѝ прозвуча несигурно.

— Детето е мое — яростно повтори брат ѝ. — Моя плът. Моя кръв.

— Тя носи кръвта на вълка — прошепна Луиза. — Вещицата е онази от пророчеството. Ако бебето ѝ оживее, ще унищожи всички ни.

— Махнете ги от очите ми. — Гласът на Матю трепереше от ярост. — Преди да съм ги разкъсал на парчета и да съм ги хвърлил на кучетата. — Той разрита оградата и сграбчи Кит и сестра си.

— Никъде няма да… — започна Луиза. Погледна долу и видя, че Хенкок е хванал ръката ѝ.

— Напротив, ще отидеш там, където те заведа — тихо рече той. Измъкна пръстена на Изабо от пръста ѝ и го подхвърли на Матю.

— Мисля, че това принадлежи на съпругата ти.

— А Кит? — попита Уолтър и хвърли предпазлив поглед към Матю.

— Тъй като двамата си падат един по друг, затворете го с Луиза. — Матю бутна демона към Рали.

— Но тя ще… — подхвана Уолтър.

— Ще се храни с него? — кисело довърши Матю. — Вече го прави. Единственият начин, по който вампирът може да усети въздействието на вино или опиат, е от вената на топлокръвно.

Уолтър прецени настроението на Матю и кимна.

— Добре. Ще изпълним желанието ти. Отведи Даяна и децата в Блекфрайърс. Ние с Хенкок ще се оправим с останалото.

— Казах му, че няма за какво да се тревожи. Бебето е добре. — Спуснах ризата си. Бяхме се прибрали право у дома, но въпреки това Матю бе изпратил Пиер да доведе Сюзана и баба Алсъп. Сега къщата бе пълна до пръсване с ядосани вампири и вещици. — Може би ги ще успееш да го убедиш.

Сюзана изплакна ръцете си в легена с гореща сапунена вода.

— Щом съпругът ти не може да повярва на собствените си очи, няма как да го убедя.

Тя изпрати да доведат Матю. Галоуглас дойде с него и двамата изпълниха рамката на вратата.

— Наистина ли си добре? — Лицето на Галоуглас бе пепеляво.

— Имах счупен пръст и пукнато ребро. Би могло да се случи и при падане по стълбите. Благодарение на Сюзана пръстът ми е напълно здрав.

Протегнах ръка. Пръстът още беше подут и трябваше да нося пръстена на Изабо на другата си ръка, но го движех без болка. Раната в гръдния кош щеше да заздравее по-бавно. Матю беше отказал да използва вампирска кръв за излекуването ѝ, така че се наложи Сюзана да разчита на няколко магически шева и лапа.

— Точно сега имам много основателни причини да мразя Луиза — мрачно заяви Матю, — но има и нещо, за което трябва да съм ѝ благодарен. Тя не е искала да те убие. Точността ѝ е безупречна. Ако искаше, щеше да забие копието си в сърцето ти и щеше да си мъртва.

— Мислите ѝ бяха изцяло върху пророчеството, което Жербер споделил с Изабо.

Галоуглас и Матю се спогледаха.

— Това е нищо — пренебрежително махна с ръка Матю. — Просто някаква идиотия, измислена, за да впечатли маман.

— Става въпрос за пророчеството на Меридиана, нали? — Досетих се още щом Луиза спомена за него. Думите събудиха спомени за докосването на Жербер в Ла Пиер. И от тях въздухът около Луиза беше запращял от електричество, сякаш беше Пандора и бе вдигнала капака на делвата с отдавна забравена магия.

— Меридиана искаше да уплаши Жербер с бъдещето. И успя. — Матю поклати глава. — Това няма нищо общо с теб.

— Баща ти е лъвът. Ти си вълкът.

Стомахът ми се сви на ледена топка. Това ми казваше, че нещо не е наред с мен, нещо вътре, където светлината не можеше да проникне напълно. Погледнах съпруга си, едно от децата на нощта, споменати в пророчеството. Първото ни дете вече беше умряло. Заглуших мислите си, не исках да ги задържам в сърцето или главата си прекалено дълго, за да оставят следа. Но не се получи. Помежду ни имаше твърде много откритост, за да мога да крия нещо от Матю — или от себе си.

— Няма от какво да се боиш — каза той и устните му докоснаха моите. — Твърде изпълнена си с живот, за да бъдеш предвестник на унищожението.

Оставих го да ме увери, но шестото ми чувство не го чуваше. Някак, някъде беше отприщена опасна и смъртоносна сила. Дори сега усещах как нишките ѝ се опъват и ме завличат към мрака.

36.

Под знака на «Златната гъска» чаках Ани да вземе малко яхния за вечерята ни, когато твърдият поглед на вампир пропъди намека за лято във въздуха.

— Отец Хабърд — промълвих и се обърнах в посока на студа.

Погледът на вампира се стрелна към гръдния ми кош.

— Изненадан съм, че съпругът ви позволяла да се разхождате из града без придружител след случилото се в Гринуич, както и че носите детето му.

Огнедишащият ми дракон, който се бе превърнал в мой яростен пазител след инцидента на арената за турнири, нави опашката си около бедрата ми.

— Всеки знае, че един варг не може да има деца от топлокръвна жена — пренебрежително заявих.