Нощна сянка

— Явно невъзможните неща не са невъзможни при вещица като вас. — Мрачното изражение на Хабърд стана още по-мрачно. — Повечето създания например смятат, че презрението на Матю към вещиците е непоклатимо. Малцина си дават сметка, че именно той е уредил Барбара Нейпиър да се спаси от кладата в Шотландия. — Събитията в Бъруик продължаваха да запълват времето на Матю, както и клюките за хора и създания в Лондон.

— По онова време той изобщо не беше в Шотландия.

— Нямаше и нужда да бъде. Хенкок бе в Единбург и се представяше за един от «приятелите» на Нейпиър. Именно той повдигна пред съда въпроса с бременността ѝ. — Дъхът на Хабърд беше студен и миришеше на гора.

— Вещицата е била невинна по повдигнатите срещу нея обвинения — разпалено изтъкнах и придърпах шала около раменете си. — Съдебните заседатели са я оправдали.

— По едно-единствено обвинение. — Хабърд ме погледна в очите. — Беше намерена за виновна по много други. И предвид скорошното ви завръщане, може би не сте чули новината. Крал Джеймс е намерил начин да отмени решението на журито в случая на Нейпиър.

— Да го отмени ли? Как?

— Напоследък кралят на шотландците не изпитва особена любов към Паството, за което немалка заслуга има съпругът ви. Непостоянното отношение на Матю към споразумението и намесата му в шотландската политика вдъхнови Негово Величество също да намери вратички в закона. Джеймс изправи пред съда заседателите, които оправдаха вещицата. Обвинени са в погазване на кралската справедливост. Заплашването на заседателите ще гарантира резултатите от бъдещите процеси.

— Планът на Матю не беше такъв — възразих. Мислите ми препускаха.

— На мен пък ми изглежда достатъчно коварен, за да е точно на Матю дьо Клермон. Нейпиър и бебето ѝ може и да останат живи, но десетки по-невинни създания ще умрат заради него. — Изражението на Хабърд беше убийствено. — Нима Дьо Клермон не искат това?

— Как смеете!

— Взех… — Ани излезе на улицата и едва не изпусна котлето. Грабнах го от ръцете ѝ.

— Благодаря, Ани.

— Знаете ли къде е съпругът ви в тази чудесна майска сутрин, госпожо Ройдън?

— По работа. — Матю се беше погрижил да си изям закуската, после ме целуна и излезе от къщата с Пиер. Джак бе неутешим, защото трябваше да остане с Хариът. Усетих леко безпокойство. Не беше характерно за Матю да откаже на Джак разходка из града.

— Не — тихо рече Хабърд. — Той е в Бедлам при сестра си и Кристофър Марлоу.

Бедлам беше тъмница във всяко отношение, освен според името си[105] — място на забравата, където лудите се заключваха заедно с онези, вкарани тук от собствените им семейства по някакво скалъпено обвинение и с единствената цел да се отърват от тях. При липса на друго, освен слама за легло, без редовна храна, без абсолютно никаква милост от страна на надзирателите и без каквото и да било лечение, повечето затворници така и не излизаха оттам. А ако успяваха, рядко се възстановяваха от преживяното.

— Матю не е доволен от промяната на присъдата в Шотландия и сега иска да раздава свое собствено правосъдие тук, в Лондон — продължи Хабърд. — Тази сутрин отиде да ги разпита. Доколкото знам, още е там.

Вече минаваше пладне.

— Виждал съм Матю дьо Клермон да убива бързо, когато е вбесен. Гледката е ужасна. Ала да се види как причинява бавно и усърдно смърт би накарало и най-заклетия атеист да повярва в дявола.

«Кит.» Луиза беше вампир и във вените ѝ течеше кръвта на Изабо. Тя можеше да се погрижи за себе си. Но един демон…

— Иди при баба Алсъп, Ани. Кажи ѝ, че съм отишла в Бедлам да потърся господин Марлоу и сестрата на господин Ройдън. — Обърнах момичето в съответната посока и го пуснах, като застанах решително между него и вампира.

— Трябва да остана с вас — настоя Ани. Очите ѝ бяха ококорени като паници. — Господни Ройдън ме накара да обещая!

— Някой трябва да знае къде съм отишла, Ани. Кажи на баба Алсъп какво чу тук. Мога да стигна до Бедлам. — В действителност имах само смътна представа къде се намира прословутата лудница, но разполагах и с други средства да открия местоположението на Матю. Свих въображаеми пръсти около верижката в мен и се приготвих да я дръпна.

— Чакайте. — Ръката на Хабърд хвана китката ми. Подскочих. Той извика към някого в сенките. Беше ъгловатият младеж, когото Матю наричаше със странно подобаващото име Амен Корнър. — Синът ми ще ви заведе.

— Матю ще научи, че съм била с вас. — Погледнах надолу към ръката на Хабърд. Той все още държеше китката ми, предавайки издайническата си миризма на топлата ми кожа. — И ще си го изкара на момчето.

Хватката на Хабърд се стегна и той тихо изстена, когато разбра.

— Ако сте искали да ме изпратите до Бедлам, отец Хабърд, трябваше просто да попитате.

Водачът ми знаеше всеки пряк път и задна уличка между Сейнт Джеймс Гарликхайт и Бишъпсгейт. Излязохме извън очертанията на града и се озовахме в мизерните предградия. Подобно на Крипългейт, районът около Бедлам беше бедняшки и отчаяно претъпкан. Истинските ужаси обаче тепърва предстояха.