Нощна сянка

— Всичко е наред, Ани — меко рекох аз. След Гринуич тя се страхуваше от непознати създания. — Това е господин Проктър. Той е приятел.

— Имам топчета. Знаете ли как се играе на пръстен? — Джак поглеждаше преценяващо баща ми и се мъчеше да реши дали непознатият ще се окаже полезен.

— Господин Проктър е дошъл да говори с госпожа Ройдън, Джак. — Матю го обърна кръгом. — Трябва ни вода, вино и храна. Разделете си задачите с Ани, а когато Пиер се върне, ще ви заведе в «Мурфийлдс».

С малко мърморене децата излязоха обратно на улицата. Най-сетне погледнах баща си в очите. Той беше наблюдавал мълчаливо Матю и мен, и сега атмосферата бе натежала от въпроси.

— Защо си тук, скъпа? — тихо повтори въпроса си.

— Решихме, че можем да открием някой да ми помогне по някои въпроси около магията и алхимията. — Поради някаква причина не ми се искаше баща ми да научава подробностите. — Учителката ми се казва баба Алсъп. Тя и сборището ѝ ме приеха.

— Добър опит, Даяна. Аз също съм вещер, така че знам кога въртиш и сучеш около истината. — Баща ми се облегна назад на стола. — Рано или късно ще трябва да ми кажеш. Просто си помислих, че можем да спестим малко време.

— А ти защо си тук, Стивън? — попита Матю.

— Просто се мотая. Аз съм антрополог. Такава ми е професията. А твоята каква е?

— Аз съм учен. Биохимик, работя в «Оксфорд».

— Ти не се «мотаеш» в Лондон на Елизабет, татко. Листът от Ашмол 782 вече е у теб. — Внезапно разбрах защо е дошъл. — Търсиш останалата част от ръкописа.

Свалих дървения свещник. Астрономичният компендиум на господин Хабермел бе пъхнат между две свещи. Трябваше да го местим всеки ден, защото Джак все го намираше.

— Какъв лист? — подозрително невинно попита баща ми.

— Онзи с рисунката на алхимичната сватба. Той е от ръкопис от Бодлианската библиотека. — Отворих компендиума. Беше абсолютно неподвижен, както и очаквах. — Виж, Матю.

— Страхотно — подсвирна баща ми.

— Да беше видял капана ѝ за мишки — промърмори под нос Матю.

— Какво прави това? — Баща ми посегна към компендиума, за да го разгледа по-добре.

— Това е математически инструмент, който показва времето и следи астрономични явления като фазите на луната. Започна да се движи сам, когато бяхме в Прага. Помислих си, че това означава, че някой ни търси, но сега се питам дали не е засякъл теб, докато си търсил ръкописа.

Устройството все още проработваше от време на време и колелата му се завъртаха най-неочаквано. Всички в къщата го наричаха «вещерски часовник».

— Май е по-добре да донеса книгата — реши Матю, докато ставаше от мястото си.

— Не е нужно — спря го баща ми и му направи знак да седне. — Не е спешно. Ребека няма да ме очаква още няколко дни.

— Значи ще останеш тук, в Лондон?

Лицето на баща ми омекна и той кимна.

— Къде ще отседнеш? — попита Матю.

— Тук! — възмутено заявих аз. — Ще остане тук. — След толкова много години без него не можех и да си помисля да го изпусна от очи.

— Дъщеря ти има много категорично мнение за отсядането на роднините ѝ в хотели — сподели Матю с крива усмивка, спомняйки си как бях реагирала, когато се беше опитал да настани Маркъс и Мириам в една странноприемница в Казеновия. — Разбира се, че си добре дошъл да отседнеш при нас.

— Имам квартира в другия край на града — колебливо отвърна баща ми.

— Остани. — Стиснах устни и премигах, за да прогоня сълзите. — Моля те. — Имах да го питам толкова много неща, да му задам въпроси, на които единствено той можеше да отговори. Баща ми и съпругът ми се гледаха дълго един друг.

— Добре — съгласи се накрая баща ми. — Ще бъде страхотно да се помотая с вас известно време.

Предложих му нашата стая, тъй като Матю нямаше да може да заспи с чужд човек в дома, а аз лесно можех да се настаня и на кушетката, но баща ми отказа. Вместо това Пиер отстъпи леглото си. Стоях на площадката на стълбите и слушах завистливо как Джак и баща ми си бъбрят като стари приятели.

— Мисля, че Стивън има всичко, от което се нуждае — прошепна в ухото ми Матю, докато ме прегръщаше.

— Дали е разочарован от мен? — запитах се на глас.

— Баща ти? — изуми се Матю. — Разбира се, че не!

— Струва ми се малко смутен.

— Когато Стивън те е целунал за довиждане преди няколко дни, ти си била малко дете. Просто е замаян, това е.

— Дали знае какво ще се случи с него и с мама? — прошепнах.

— Нямам представа, mon coeur, но така мисля. — Матю ме помъкна към спалнята ни. — Хайде да си лягаме. Утре сутринта всичко ще изглежда различно.

Матю се оказа прав — баща ми беше малко по-спокоен на следващия ден, макар че май не беше спал прекалено много. Същото се отнасяше и за Джак.

— Хлапето винаги ли има такива ужасни кошмари? — попита баща ми.

— Съжалявам, че те е държал буден — извиних се аз. — Промяната го прави неспокоен. Матю обикновено се грижи за него.

— Знам. Видях го — каза баща ми и отпи от билковата отвара, която бе приготвила Ани.