Опарени

— Не, но в едно от тях пишеше Те потъват. Те

. Наоми сигурно знае, че сме замесени. Тя е написала писмото на пети юли — преди да върнем парите на Гейл, преди историята със Спенсър и Келси, преди всичко, което се случи през лятото. Освен това има и ново писмо от Мадисън, която казва: Гордея се, че правиш това за мен

.

Емили прокара ръка по челото си.

— Добре, сега вече знаем, че Наоми е А. Или поне един от А-тата.

— Така изглежда. — Лицето на Хана беше изкривено от болка, когато произнесе тези думи. — На пръв поглед изглежда, че нищо не знае, но подозирам, че просто е много, много добра актриса.

— Ако Наоми е А. — или дори работи с друг А. — значи Наоми знае всичко. — Ариа извади телефона си и го показа на момичетата. — Вижте какво

ми изпрати А.

Момичетата огледаха размазания образ от курорта „Скалите“, който се появи на екрана. Най-отгоре се виждаха петте момичета на покривната тераса. Една руса девойка стоеше непредпазливо до ръба; брюнетка с височината и фигурата на Ариа стоеше с протегнати ръце, готова да я блъсне. Ако някой беше наясно какво търси, това просто им осигуряваше доживотна присъда.

— Трябва да ги изтриеш! — Спенсър грабна телефона на Ариа и започна да натиска бутоните.

— Ами опитай. — Ариа скръсти ръце на гърдите си. — Софтуерът ми не е наред — не мога да изтрия нищо. Ако някой ги види — Греъм, учителите, ченгетата — с нас е свършено.

Хана рязко вдигна глава.

— Още ли си говориш с Греъм?

Ариа затвори очи.

— Той не е А., ясно ли е?

— Ами ако Наоми му разкаже какво сме направили? — прошепна Спенсър. — Може би тя ти е изпратила снимките, Ариа — човекът, с когото работи, може да ги е направил и да ги е споделил с нея. Ами ако спомене снимката на телефона ти и той направо откачи в желанието си да отмъсти и те нарани?

Ариа перна леко гнездото на машината, където падаха монетите.

— Наистина не ми изглежда такъв човек.

Хана преглътна.

— Какво ще правим с Наоми, мацки?

— И

който там е вторият А? — додаде Ариа.

— Да ги караме един по един. — Спенсър се облегна на конзолата на „Гран Туризмо“. — Има ли начин да докажем, че Наоми наистина е А.?

Хана прехапа устни.

— Спенс, ти каза, че си видяла как някой тича в противоположната посока в нощта, когато Гейл беше убита. Смяташ ли, че е възможно да е било момиче?

— Предполагам — отвърна неуверено Спенсър. — Но не видях лицето й. — Тя погледна към Хана. — Можеш ли отново да преровиш компютъра на Наоми? Там може да има нещо, което да я свързва с убийството на Гейл. Трябва да провериш дали там са снимките, които е изпратила на Ариа — това ще докаже, че е А. Ако ги намериш, изтрий ги. Иначе може да ги изпрати на ченгетата.

Хана стисна зъби.

— Но тя ме хвана, че надничам в компютъра й. Повече не искам да се връщам в стаята!

— Промъкни се вътре, когато нея я няма — предложи Ариа.

— Ами ако вече е изпратила снимките на ченгетата? — каза Хана. — Дори да намерим нещо за Гейл, те ще решат, че сме го подхвърлили, за да я дискредитираме.

— Съмнява ме, че Наоми го е направила — рече Ариа. — Защо иначе продължава да ни заплашва? Защо все още ченгетата не са почукали на вратите ни, за да ни арестуват?

Всички се спогледаха, без да отговорят. Ръцете на Хана трепереха. Емили не спираше да навива един и същ кичур коса около пръста си.

— За какво си говорите, момичета? — прогърмя глас зад гърбовете им. Всички подскочиха и се обърнаха. На вратата стоеше Джереми, очите му се криеха зад обичайните очила с форма на звезди. Спенсър потрепери. Колко ли дълго бе стоял там?

Ариа потрепна.

— Ами, за нищо — отвърна тя, пускайки телефона в джоба си.

Всички наведоха глави и тръгнаха към изхода. Джереми ги гледаше със странна усмивка на лицето. Когато Спенсър мина покрай него, той тикна нещо в ръката й.

— Снощи забрави това в ресторанта. Взех го, преди да си тръгна.

Тя погледна към предмета в ръката си. Беше полароидната снимка, която сервитьорката й беше направила преди серенадата. Стомахът й се сви; не помнеше Джереми да е бил там.

— Двамата сте много сладка двойка — пропя Джереми. — Толкова е хубаво да се види как разцъфтява една младежка любов.

Но когато той бутна очилата си нагоре и се врътна рязко, като войник, Спенсър изтръпна от ужас. Рифър. Трябваше да скъса с него — още сега.

В никакъв случай нямаше да отмъкне момчето на А.

Пет минути по-късно тя стоеше пред сауната. Вратата беше направена от дъсчени летви, които бяха потъмнели от влагата и времето. През процепите се процеждаше суха горещина, а във въздуха тежеше острия мирис на кедър. Тази миризма винаги щеше да й напомня за дядо Хейстингс, който толкова обичаше сауните, че си беше построил една в дома си във Флорида. Веднъж тя го беше заварила да лежи там гол и повече кракът й не стъпи в тази част на къщата.