Опарени

— Добре де, можем да се гушкаме скришом, докато не слезем от кораба.

— Стига да можем да се гушкаме, на всичко съм съгласен. — Той отвори вратата. — Да отидем в басейна. Имам чувството, че кожата ми се свари.

Спенсър кимна неохотно.

— Но ако видим Наоми, веднага си тръгваме.

— Съгласен.

Те зашляпаха по плочките на коридора към басейна. Група момчета се боричкаха на плиткото, а момичетата се препичаха на слънце в шезлонгите край бара. Под крака на Спенсър нещо изскимтя и едва когато се озова във въздуха, тя осъзна, че се е подхлъзнала. Падна тежко на плочките и си удари лакътя. Пред очите й причерня от болката в глезена.

— Ох! — извика тя и се сви на кълбо.

Рифър се отпусна на колене.

— Добре ли си?

— Не знам. — Спенсър докосна крака си. Той вече беше започнал да отича.

— На какво се подхлъзна, всъщност? — попита Рифър.

— Не знам. — Спенсър се огледа за предмета, който й се беше изпречил на пътя, но коридорът беше празен. Тогава тя долови познатия аромат на бебешко олио. На няколко сантиметра от мястото, където се беше приземила, се виждаше плитка локвичка. Но Спенсър беше минала по същия този коридор на път за сауната. Допреди няколко минути локвичката я нямаше — тя бе уверена в това.

Момичето усети как костите й се вледеняват. Внезапно в коридора отекна писклив кикот. Докато Рифър помагаше на Спенсър да се изправи, телефонът й пропя. Тя тромаво го извади от плажната си чанта и прочете новия есемес:

Внимавай, внимавай! Току-виж взема и аз да се подхлъзна — и да се раздрънкам.

А.

19.

Плаването на мъртвеца

— Ариа? — извика Ноъл пред малката кабинка за преобличане край басейна. — Идваш ли?

— Не знам — отвърна Ариа, докато оглеждаше тялото си, облечено в лилавия бански, който Хана я бе накарала да си купи за пътуването. Тя беше толкова заета с търсенето на съкровища, че не го беше обличала още, но сега се чувстваше неловко. Той беше далеч по-оскъден от всеки бански костюм, който беше носила досега, с дълбоко изрязано горнище и долнище.

— Как ще те науча да плуваш, ако не излезеш от съблекалнята? — отбеляза Ноъл.

Беше събота следобед. Ариа и Ноъл тъкмо бяха приключили обедната си смяна в кафенето и най-накрая щяха да прекарат известно време заедно. Когато Ноъл предложи да я научи да плува, Ариа си помисли, че се шегува.

— Гарантирам ти, че съм най-добрият учител — настоя той.

Тя се показа от кабинката. През последния час времето бе захладняло и районът около басейна беше опустял. От джакузито се вдигаше пара. В пластмасовите кошове по палубата бяха натъпкани надуваеми шезлонги, дъски за плуване и гумени играчки. Но в празното помещение имаше нещо зловещо — декорациите от морски звезди, делфини и октоподи по парапета изглеждаха гневни, вместо приятелски.

Тя свали увитата около тялото й кърпа и я хвърли върху един от шезлонгите. Ноъл, който носеше шорти на цветя, вдиша шумно.

— Леле.

— О, престани — каза Ариа, усмихвайки се вътрешно. Отиде до стълбичката и започна да слиза в басейна. Водата покри пръстите на краката й, после прасците, накрая се потопи до кръста. Тя скри главата си под водата и изскочи с пръхтене. — Студено

!

— Ще свикнеш. — Ноъл доплува до нея. — Ела при мен — прошепна той, сграбчи я през кръста и я привлече към себе си.

Ариа уви краката си около него, чувствайки се безтегловна и свободна. Двамата се целуваха известно време, а миришещата на хлор вода се плискаше в телата им. Някъде от вътрешността на кораба се разнесе ню ейдж музиката на „Цирк дьо Солей“.

— Да видим сега техниката ти на плуване — каза Ноъл, когато се откъснаха един от друг.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила. — Ариа навлезе в дълбокото, докато пръстите й вече не достигаха до дъното. След това лудо размаха крака. Ръцете й започнаха да пляскат наляво и надясно. След известно време влезе в ритъма, който Майк наричаше Шльопането на Ариа.

Когато най-накрая успя да стигне до другия край и се обърна, Ноъл изглеждаше ужасен.

— Ти наистина

не си се учила да плуваш като дете.

Ариа поклати глава.

— Майк се записа на курсове, но родителите ни никога не са настоявали да го правим. Аз винаги избирах ваяние. Или театралните курсове. Или хип-хоп танци.

— Може би трябва да те науча на основните правила — каза Ноъл. — Знаеш ли как да правиш плаването на мъртвеца?

Ариа потрепна.

— Ами, не.

Ноъл я поведе отново към плиткия край.

— Това ще ти помогне, ако някога го закъсаш в морето.

Ариа го погледна стреснато.

— Благодаря, но нямам намерение да ми се случват такива неща.

— Никой няма. — Ноъл постави ръце на кръста си. — Легни по лице във водата. Аз ще те държа.

Ариа направи каквото й беше казано. Тя почувства ръцете на Ноъл под кръста си.

— Изпъни ръце! — каза той. — Сега се отпусни напълно!