Опашката на скорпиона

— Ако човек излезе достатъчно далеч извън града, ще стигне до онова, което е останало от гробището. Десетина надгробни камъни с една и съща дата на тях се намират в единия ъгъл. Разбира се, в гробовете няма трупове.

Минаха през града и стигнаха до няколко разпръснати сгради в края на плоския връх на хълма. Кирпичените стени бяха избелели, по земята лежаха натрошени покривни греди. Уотс спря до едната и всички слязоха.

— Последвах облака прах до онова мазе там — съобщи им Уотс. — Виждате ли отвъд другите сгради къде се намира отворът?

Той тръгна в посоката, за която стана дума, и останалите го последваха.

— След като сложих белезници на Ривърс и го превързах — каза той, — пропълзях вътре, за да видя какво е толкова важно, че да ме простреля. Беше почистил горната част на череп и една ръка. След още петнайсет минути сигурно щеше да изкопае всичко от земята и да отпраши.

Кори извади челника от торбата с оборудване, сложи го, нахлузи нитрилови ръкавици и сложи маска на лицето.

— Ще вляза да огледам и ако нямате нищо против — сама.

— Заповядайте — отговори шерифът.

Кори се отпусна на четири крака и надникна вътре. Снопове слънчева светлина очертаваха ивици в тъмното пространство. Мазето все още имаше таван, макар че лявата му част вече беше пропаднала. Беше наполовина пълно с довеян от вятъра пясък. Видя мястото, където иманярят Ривърс беше пропълзял вътре, защото навсякъде беше оставил следи. Ясно личеше, че е изкопал няколко дупки. Вдясно до стената, където беше копал най-много, видя черепа, който шерифът спомена, заедно с костеливата ръка и избелелия ръкав на риза и отчасти горна дреха — може би шлифер или мушама.

Тя пропълзя надолу, извади фотоапарата си и направи цяла поредица снимки на вътрешното пространство. Имаше достатъчно място да върви полуизправена. Когато наближи костите, отново коленичи и изщрака още една поредица снимки.

Първото, което забеляза при огледа отблизо, беше, че останките не са само голи кости. По тях още имаше доста мумифицирана плът. Извади четка от комплекта екипировка, измете пясъка от черепа и разкри ръката с нейните подобни на въжета от изсушено говеждо жили, които шумоляха като сухи пшенични снопове, докато четкаше. Можа да види дори мъхесто петно косми на предмишницата, което въпреки обучението ѝ се стори доста отвратително. Четкането разкриваше още от дрехите, включително памучна фланелка отдолу, разпаднала се на отделни нишки. Ръката се кичеше с пръстен на един от розовеещите пръсти.

Когато се вгледа по-отблизо, видя върху него гравирани инициалите Дж. Г. Очевидно беше вещ, която Ривърс не беше успял да вземе, преди шерифът да го спипа.

Тя разчисти пясъка около черепа и разкри още от шлифера, закопчан около врата на човека. Като се съдеше по дрехите и малкото останала коса по черепа, определено беше мъж.

Кори спря. Ваденето на останките от купчината навят пясък щеше да е сериозна работа. Ако беше жертва на убийство и тя сама изкопае костите, щеше да опорочи целостта на доказателствата. Квалификацията ѝ беше в областта на съдебната антропология, но не беше обучен археолог. Беше квалифицирана да изучава останките в лаборатория, но нямаше нужните познания да ги изкопае както трябва от земята. От друга страна, ако извика екипа на ФБР за събиране на доказателства и ги накара да изминат с микробуса три часа път от Албакърки до тук по тези ужасни пътища, а се окаже, че става дума за отколешна смърт… щеше да излезе идиот. Беше очевидно, че има нужда от археолог, който може да изкопае костите както трябва.

Сети се за Нора Кели.

Кели беше старши куратор в Археологическия институт на Санта Фе. Кори и преди беше работила с нея. Макар и неочаквано, тяхното сътрудничество се беше развило по време на първия и единствен важен случай на Кори.

Освен това се оказа успешно. Нейният първи и единствен…

Клекнала до скелета, Кори се зае да обмисля идеята. Преди няколко месеца Кели ръководеше разкопки в Сиера Невада, когато Кори нахлу в нейния лагер, докато разследваше случай на убийство и ограбване на гроб. В началото двете си бяха омешали шапките. Тази жена можеше от време на време да бъде ужасно досадна, да не говорим, че беше и малко самовлюбена, но със сигурност имаше добра квалификация. Освен това Кори беше почти сигурна, че Моруд, който познаваше Кели от предишния случай, щеше да одобри нейното участие. Кели притежаваше онова, което той би нарекъл „топки“.

Между другото, жената ѝ беше длъжник.

След като направи още една последна серия снимки и пъхна пръстена в пликче за доказателства, тя излезе навън и запремигва на яркото септемврийско слънце. Уотс и Фаунтин стояха там и си говореха. И двамата погледнаха към нея.

— Какво става? — поинтересува Уотс, докато сваляше шапката си, за да попие потта от челото.

— Ще имам нужда от малко допълнителна помощ — обясни Кори. — Ще доведа специалист, за да изкопае останките. За всеки случай, ако се окаже убийство.

— Защо специалист? — учуди се Фаунтин. — Дори да е убийство, извършителят отдавна е мъртъв.