Опашката на скорпиона

— Уха — възкликна Аделски, вторачен натам. — Май е онази от ФБР.

Нора изтупа прахта от джинсите си със свито сърце, докато гледаше как Кори Суонсън приближава. Запита се какво ли ще иска сега агентът. Искрено се надяваше, че Суонсън няма да превърне и сегашните разкопки в хаос, както направи с предходните. Неохотно се спусна от входа на пещерата, за да се срещне с Кори под сянката на тентата, опъната в долината.

Кори се приближи с протегната ръка.

— Здравей, Нора — поздрави и се здрависаха. — Надявам се, че не ви прекъсвам.

— Ами зависи — смотолеви Нора.

— Не става дума за лагера на Донър, ако се притесняваш за това.

Нора веднага зае отбранителна позиция. Нима изглежда разтревожена? Но си наложи да прогони това чувство, след като си каза, че е станала твърде обидчива.

— Готвехме се да обядваме — отговори тя, вместо да се озъби. — Ела под сянката и пийни кафе.

— О, чудесно, благодаря.

Нора тръгна пред нея. Напълни чашата на Кори от голям термос, след това се погрижи за своята.

— Седни — покани я тя. — Сметаната и захарта са ето там.

Кори се отпусна на стола с несигурен вид. Аделски седна наблизо и се престори, че просто си пие кафето, но беше наострил уши, за да чуе какво ще каже агентът на ФБР. Нора си помисли с известна доза веселост, че Кори все още има вид на новобранец. Още не си беше изработила онзи ореол на власт и самоувереност, които представителите на правоохранителните служби обикновено показват. Освен това изглеждаше толкова млада. Сигурно не ѝ беше лесно в офиса на ФБР с всички тези по-възрастни мъже наоколо. Нора определено ѝ съчувстваше.

Тогава защо изпитваше такъв подтик да накара Кори по-скоро да си върви?

— Как е ръката ти? — попита тя в опит да бъде любезна.

— Оздравя напълно. Благодаря, че се интересуваш.

Седяха на офис столове около пластмасова работна маса. Сандвичът на Нора беше в хладилната чанта, но тя реши, че ще бъде грубо да започне да се храни пред Кори. Аделски не страдаше от подобни скрупули, затова извади един богато натъпкан с болонски колбас и салата сандвич и започна да дъвче.

Нора си пое дълбоко дъх.

— Какво те води чак дотук, ако не е случаят „Донър“?

— Не исках да ти се натреса по такъв начин. Първо щях да се обадя, но тук няма обхват, а аз, така да се каже, бързам.

Нора кимна.

— Ще ти обясня — продължи Кори. — В призрачен град на име Хай Лоунсъм в планината Азул беше намерен труп. Имам нужда от човек, който да го изкопае както трябва.

— Човек? Мен ли имаш предвид?

— Да.

Изведнъж Нора осъзна защо появата на Кори я беше притеснила толкова много. Защото се беше страхувала точно от такава молба.

— ФБР няма ли екип, който се занимава с подобни неща?

— Имаме. Нарича се Екип за събиране на доказателства.

— Защо не ги повикаш?

— Проблемът е — обясни Кори, — че още не знам дали става дума за убийство, или за нещастен случай. С други думи, официално още не е случай. Работата не е много и може да се свърши за няколко часа. Няма нужда от голям екип криминолози и излишна шумотевица.

С други думи, моето време не е толкова ценно, колкото тяхното, каза си Нора и обмисли извода си още една допълнителна секунда.

— Съжалявам, но съм твърде заета тук. Разрешителното ни изтича на 15 октомври, значи по времето, когато на тази височина започва да вали сняг. Преди това трябва да съм свършила.

— Разбирам — кимна Кори, — но става дума само за няколко часа работа. Просто искам да съм сигурна, че е извършена както трябва и доказателствата не са опорочени.

— Съмнявам се, че институтът ще ме освободи дори за един ден.

— Напротив, убедена съм, че ще го направят. Местните организации често предоставят своите познания на правоохранителните служби. Смята се за проява на любезност.

— Любезност. — Нора изпита леко раздразнение как Кори беше извъртяла нещата, намеквайки, че отказът ще бъде проява на нелюбезност. Новобранец или не, агент Суонсън отново доказваше, че може да бъде голяма досада.

— Освен това — добави Кори — ще е добра реклама за института, а тя няма да му е излишна… точно при днешните обстоятелства.

И чия е вината? — едва не се сопна Нора, но преглътна въпроса си. Тази проклета агентка на ФБР беше като куче, което проси кокал. Много зависеше от гладкото довършване на този проект. Лично за Нора. Тя отново си пое дълбоко дъх:

— Съжалявам. Кори, ти изложи добре случая. Наистина. Обаче аз ти казвам истината. Ние сме невероятно заети, гоним всяка минута, защото изоставаме с графика — завърши тя. След това ѝ отправи широка усмивка в знак на извинение за отказа. Може би ако раздели сандвича си с нея, жената скоро ще си тръгне.

— Била ли си в призрачния град Хай Лоунсъм? — попита след малко Кори.

— Никога не съм чувала за него.

— Разположен е на плоския връх на хълм и се извисява над пустинята Хорнада дел Муерто. Стар миньорски град. Сградите са запазени като по чудо. Има кръчма, хотел, черква, обори и конюшни. Това са планините, където са обикаляли Джеронимо и Кочис. С една дума, много вълнуващо място.

Нора поклати глава. Нямаше да налапа примамката.