Опашката на скорпиона

— Все още обаче има няколко неща, които можете да направите, за да си помогнете. Да отговорите на моите въпроси например. Защо копаехте в Хай Лоунсъм?

Нямаше отговор.

— Имахте ли някаква причина да смятате, че там ще намерите труп? Или случайно попаднахте на него?

Пак само мълчание.

— През последните няколко години сте изчистили своето досие. Какво беше толкова важно в това откритие, че да си заслужава опита за убийство на ченге?

Ривърс използва свободната си ръка, за да изпразни съдържанието на едната си ноздра в купичка до леглото, но не продума.

Напереното му мълчание започна да става неприятно.

Кори си пое отново дълбоко дъх, като внимаваше да поддържа равен и спокоен тон, а лицето си безизразно.

— Имате само една възможност да си помогнете още тук и сега. Иначе ви очаква много, много трудно време.

Най-накрая в очите на мъжа проблесна интерес и той проговори за първи път.

— Трудно време?

Кори се помъчи да не покаже вълнението, което я обзе, след като успя да изтръгне две думи от заподозрения. Все пак с две повече от онова, което другите бяха успели да постигнат.

— Точно така.

— Е, ще ти кажа нещо — каза той с дрезгав глас. — Може би ще успеем да стигнем до някакво споразумение.

— Това би било умно. — Тя извади диктофон от чантата си и го включи пред очите на Ривърс. — Вече са ви прочели правата, но нека ви припомня, че всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.

Ривърс отхвърли предупреждението, сякаш беше нещо маловажно.

— Спомена трудно време — повтори той с равен, уверен глас.

Кори кимна и погледна надолу, за да се увери, че диктофонът работи.

— Ами това е някакво съвпадение, защото съм се надървил… малка, сладка кучка ми е дошла на крака, а аз съм в леглото. И така, ще отговоря на въпросите ти… ако дойдеш тук и ми духаш.

Кори се вторачи в него, за миг изгубила ума и дума, покрусена, че лицето ѝ е почервеняло. Положи огромно усилие, за да не покаже гняв и да запази спокойствие.

— А и трябва да ми свалиш белезниците, така че да мога да насочвам главата ти, докато го смучеш.

И накрая започна да се смее. Тихо и предизвикателно.

Продължи да се смее още няколко секунди, след като Кори излезе от стаята и махна на рейнджъра да я заключи, а после закрачи енергично обратно по болничния коридор.

5.

Сокоро излезе не толкова лошо място, колкото Кори очакваше. Рио Гранде миеше едната му страна и напояваше полята, а в другия край на града се издигаха някакви голи планини. Въпреки това беше плоска, гореща координатна мрежа от улици. Всъщност дяволски гореща и когато наближаваше шерифската служба, пустинният вятър започна да търкаля пред нея няколко бодливи бурена, сякаш искаше да ѝ напомни къде се намира. Когато взе чантата си с оборудването и слезе от колата на служебния паркинг, дългият вой на влакова свирка само подчерта чувството ѝ на безутешност. Беше точно такова място, където си представяше, че изпращат провалили се агенти на ФБР. И за стотен път си припомни, че са ѝ дали случай, в който има известна перспектива.

От друга страна, шерифската служба се помещаваше в привлекателна кирпичена сграда, заобиколена от паркинг с напукан асфалт, кърпен с още асфалт, така че се образуваха шарки като огромна паяжина. Макар да беше краят на септември, туристическите ѝ обувки залепваха за битума, докато влизаше в сградата.

Шериф Уотс веднага излезе и Кори преживя първия си шок тази сутрин. Вместо добро старо момче с издадена челюст и мустаци, каквото очакваше, Уотс се оказа неин връстник на около двайсет и три, висок и дяволски красив. С къдрава черна коса над гладкото чело, кафяви очи и усмивка на филмова звезда. Дебела превръзка беше закрепена към долната част на едното ухо. Носеше скъпа каубойска шапка с плетена от конски косъм лента и изглеждаше не по-малко изненадан от нея, когато я видя.

Когато излязоха от шерифството, Уотс предложи да пътуват с неговата патрулка. Понечи да отвори вратата на джипа за нея, след това, изглежда, си помисли, че може да не е уместно, и се дръпна, оставяйки я сама да се оправя. Беше ясно, че е объркала напълно всякакви негови представи за агентите на ФБР.

— Агент Суонсън — каза той, докато сядаше зад волана, — преди да потеглим за мястото, ще се отбия да взема един човек на име Чарлс Фаунтин. Той е адвокат, който знае много за местната история. Истинска енциклопедия. Помислих, че ще може да хвърли малко светлина върху нещата и да отговори на възможни въпроси.

Кори не беше очаквала с тях да дойде цивилен, но не беше в положение да възразява.

— Благодаря, шерифе.

Той кимна и запали двигателя на своя джип „Чероки“, пребоядисан като патрулка и с голяма шерифска звезда на него. Кори се запита дали да не му предложи да минат на „ти“, но реши да не го прави. По-добре да си останат официални.

— Чух, че сте разговаряли с Пик — подхвърли шерифът, докато бавно пътуваха през града.

— Изненадана съм, че го наричате с малкото му име, след като се е опитал да ви убие.