Опашката на скорпиона

Тримата стигнаха до оградата, която заграждаше огромната антена. Затичаха се покрай нея към постройките. Зад тях хеликоптерът бързо наближаваше площадка за кацане, малко встрани от флотската станция. Нора не се съмняваше, че в него бяха генералът и лейтенант Удбридж.

Времето им беше изтекло.

Точно в този момент стигнаха до най-близката сграда. От малък прозорец навън струеше светлина и Нора различи няколко души вътре, седнали около маса. Бегълците се поколебаха, несигурни какво да правят, а хеликоптерът се наклони, за да заходи за кацане.

В този миг Скип вдигна голям камък и го запрати към прозореца, който се строши с оглушителен трясък.

— Ей, какво правиш? — извика Кори.

— А ти как мислиш? Искам да уредя арестуването ни!

Не беше време за повече разговори, защото вратата се отвори и от нея изскочиха няколко моряци с извадени оръжия.

— Не стреляйте! Не сме въоръжени!

— На земята! По корем! Ръце зад тила!

Тримата се хвърлиха в прахта и веднага бяха обкръжени. Дотича офицер в униформата на помощник-капитан.

— Какво става? — извика той. — Кои са тези хора?

— Нарушители, сър.

— Боже, чак тук в пустинята? — Той погледна надолу към тях. — Кои сте вие?

Кори веднага се отзова.

— Специален агент Кори Суонсън. Федерално бюро за разследване.

— Какво? ФБР? Покажете личната си карта.

— Нямам, сър.

— Хвърлиха камък през прозореца, сър — докладва един от моряците.

— О, за бога! Още някакви противници на ядрените оръжия. Човек не би си помислил, че ще се довлекат чак тук. — Офицерът изсумтя раздразнено. — Претърсете ги.

Бързо отупаха с длани телата им за оръжие, после им помогнаха да се изправят.

— Арестувани сте — обяви офицерът. — Сержант, сложете им белезници.

— Слушам, сър.

Ръцете им бяха издърпани зад гърба и ги заключиха с белезници. Нора видя как хеликоптерът се приземява на площадката на няколкостотин метра от тях, вдигайки облаци прах.

— Сър, генерал Магърк — докладва един моряк и подаде радиостанцията на помощник-капитана. Офицерът изслуша казаното, отговори кратко, после нареди:

— Заведете ги вътре. Ще изчакаме генерала.

60.

Подкараха ги към малкото, подобно на бункер помещение, където моряците бяха играли карти. Няколко минути по-късно Нора чу лаещия глас на генерала и вратата се отвори отново. Магърк влезе, следван от шестима пехотинци. Последна се появи лейтенант Удбридж — както винаги хладнокръвна и сдържана.

— Това са шпионите, за които ви съобщих — обяви той с висок глас. — Ще ги отведа веднага.

— Чакайте — каза Кори. — Генералът се е забъркал в незаконни действия. Аз съм агент на ФБР от полевия офис в Албакърки. Обадете се за потвърждение. Казвам се Кори Суонсън.

Помощник-капитанът отново я изгледа с недоверие. Не беше за чудене, защото и тримата бяха мръсни, с трева в косите, дрехите на парцали и мокри, а лицата окървавени от срезове и одрасквания.

— Обадете се в полевия офис — настоя Кори отново.

— Тишина! — кресна помощник-капитанът. След това се обърна към генерала и го уведоми хладно: — Нашият сержант арестува нарушителите. Намират се под попечителството на флота.

Едва сега Нора осъзна гениалността на хода, който Скип беше предприел, за да ги арестуват.

— Аз към комендант на базата — заяви Магърк. — Заповядвам ви, капитане, да ги предадете.

— Генерале, моите уважения, но аз съм командир на станцията и решението е мое. Моля, разкажете ми по-подробно какво става тук.

Генералът положи видими усилия да се сдържи.

— Капитане, преследвахме тези нарушители. Те са шпиони.

— Какви шпиони?

— Още не знаем. Може би ядрени саботьори за някое чуждо правителство.

— Не сме шпиони — възрази Кори. — Генералът и тези хора се готвеха да откраднат ценно испанско съкровище от връх Присмехулник.

Генералът пристъпи крачка.

— Млъкни! — ревна той. — Докога ще те слушаме?

— Съкровище? — повтори недоверчиво помощник-капитанът.

— Точно така! — извика в отговор Кори. — Търси го от години! Нашето разследване откри къде е скрито и той ни принуди да го заведем там! В момента неговите войници изпразват съкровищницата…

Генералът я плесна през устата.

— Казах ти да млъкнеш! — След това се обърна. — Капитане, апелирам към вашия разум, ако няма друг начин. ФБР? Испанско съкровище? Имате ли нужда от още доказателства, че тези хора в най-добрия случай са нарушители, а в най-лошия — шпиони? — Той си пое дълбоко дъх и продължи с по-спокоен тон. — А сега, капитане, ще бъдете ли така добър да ни ги предадете? Това е проблем на армията, защото се е случило на армейска земя, и смятам, че ще ви бъде трудно да обясните защо не сте изпълнили моя лична заповед.

Помощник-капитанът, който се беше смръщил укоризнено, когато генералът плесна Кори, се колебаеше. Накрая се обърна към сержанта:

— Добре, предайте им ги.

— Не! — изрева Скип. Той започна да се бори с белезниците на извитите му зад гърба ръце.

— Има оръжие! — извика някой предупредително.