Опашката на скорпиона

— Бива го за всичко — беше ѝ обяснил Моруд. — Причината е, че когато той е започнал работа, криминологията не е била толкова специализирана. Така че се справя с основните неща: анализ на нишка и косми, пръстови отпечатъци, анализ на пръски кръв, определяне на кръвната група, което са искали да става бързо на място, за да не става нужда да пращат пробите в националната лаборатория. — Според Моруд едва ли щеше да се зарадва на нейните съвременни познания по съдебна антропология. — А ако не те хареса, може лесно да забави нещата, или даже по-лошо — да се окаже заблуден от нещо, което всеки друг лесно би разпознал.

Кори обеща на всяка цена да се разбира с него. В резултат, когато стисна ръката на мъжа, хладна и суха като желязно перило, беше едновременно любопитна и неспокойна. Лейтроп беше дребен, слаб мъж със заострена сива брада, тънки устни и скоклива походка. Държеше се приятелски, но изражението на лицето му въобще не беше дружелюбно.

Намираха се в мрачното пространство на лабораторията в мазето на полевия офис в Албакърки, заобиколени от оборудване, което не остаряваше красиво. Кори го последва, като лавираше между купчини картонени кутии, които бяха доставени, но още не бяха отворени, за да се озове в претъпканата и ярко осветена операционна. Мястото се заемаше от три подвижни маси с канали, на които лежаха намерените в Хай Лоунсъм неща — мумифицираните останки, все още в затворена бяла торба за трупове. На другата маса бяха поставени пластмасовите кутии с останките от скелета на мулето. На третата бяха разположени гниещите вещи.

Лейтроп смени сакото от туид с бяла лекарска престилка, която висеше на закачалка. Извади чифт нитрилови ръкавици от кутия, монтирана на стената, нахлузи ги, сложи маска на лицето, а на главата — мрежа за коса. Кори последва примера му.

— Какво имаме тук? — промърмори той, докато приближаваше до голямата маса за аутопсии. Наведе се над торбата за трупове, дръпна бързо ципа и разтвори широко двете страни, вторачен надолу с издути устни. — Помогнете ми да го прехвърлим.

Тя му помогна с торбата. Мумифицираният труп все още беше в позата си на зародиш, както бе изсъхнал. Едната ръка бе вдигната, а другата пъхната под нея, покрита от шлифера. Когато го сложиха на масата, от пукнатините и разкъсванията в изсъхналата плът и изгнилото облекло се посипа пясък, образувайки малки купчинки.

Лейтроп обиколи трупа, скръстил ръце на гърба, издавайки поредица от „хъм“ и „аха“.

Отиде до другата маса и хвърли око на костите от мулето, гниещите брезентови торби, след това се спря пред кръста, който лежеше до парчето кожа, в което беше увит преди. Внимателно го взе и го обърна, след това го вдигна към светлината.

— Впечатляващо! — възкликна, остави го обратно и се обърна към нея. — Изглежда, че ще имам доста работа занапред. Кога бихте искали да получите отчета?

Кори прочисти гърлото си.

— Всъщност очаквах да работя с вас.

— Така ли?

Тя потисна раздразнението, което я заля.

— Имам диплома по съдебна антропология. Затова ми възложиха този случай. Специален агент Моруд не ви ли уведоми?

— О, да, да! Моите извинения. Моруд спомена за вашата квалификация. Свикнал съм да работя сам, но малко помощ ще ми дойде добре. Възхитително, наистина възхитително.

Но той съвсем не изглеждаше възхитен.

Кори си напомни, че дори като специален агент да има по-висок чин от Лейтроп, той беше ветеран по служба в Албакърки, а тя само новобранец. При това новобранец, който наскоро е прецакал работата. Нямаше да бъде добре да започнат да си оспорват кой е началник, особено след предупреждението на Моруд.

— Е, това е един великолепен малък проблем, нали? — Лейтроп потърка ръце и млясна с уста, все едно щеше да започне да яде, докато обикаляше масата за аутопсии, на която лежеше трупът. Кори видя, че той е истински заинтригуван. Не се беше превърнал в безчувствен касапин. — Да се залавяме за работа — подкани той. — Аз ще започна с трупа, а ви ще се заемете с артефактите.

— Моята специалност — каза Кори, опитвайки се да вложи известен авторитет в тона си, без да прозвучи като заяждане — е биологична антропология. Може би ще е уместно аз също да се включа в работата с останките?

Лейтроп се намръщи.

— Предполагам.

— Предполагам — продължи Кори, — че първо ще поискате да видим резултата от рентгеновите снимки?

— Естествено. — Лейтроп се обърна към плоския екран и набра командите на клавиатурата, за да извади рентгеновите снимки на екрана. В помещението настъпи тишина, докато двамата разглеждаха снимките квадратче по квадратче от координатната мрежа, започвайки с черепа. Кори беше поискала да се сканира и с компютърен томограф, но Моруд го забрани, като се мотивира с разходите и с това, че още няма официален случай.

— Няма стоматологична намеса — отбеляза Лейтроп, — затова е невъзможно да използваме пациентски досиета. Жалко.