Опашката на скорпиона

Кори се съсредоточи върху снимките. По време на криминологичното си обучение остана смаяна колко е лесно да пропуснеш нещо, което направо се набиваше на очи, когато ти го посочат. Беше решена да не пропусне нищо, което Лейтроп би могъл да забележи. Главно, защото не искаше той да я командва.

— Вижте това — посочи Кори. — Не ви ли прилича на едва забележима, вече почти затворена фрактура на челната кост? И още една на клиновидната кост?

— Виждам ги — отговори Лейтроп, докато увеличаваше изображението и засилваше контраста. — Да, наистина. Много фини, но лесно различими.

Продължиха огледа надолу по тялото.

— Ето и тук — каза Кори и посочи едно от ребрата. — Друга малка фрактура.

Лейтроп се взря, после я увеличи.

— Не виждам следи от образуването на фибро-хрущялен калус13 — съобщи Кори. — Изглежда, счупването се е случило след смъртта.

Лейтроп изръмжа в знак на съгласие.

— Вижте, още една — каза Кори. — И още една. Четвърто, пето и шесто предно ребро. Виждате ли?

Лейтроп не отговори.

— Всички тези фрактури са отпред — продължи Кори развълнувано въпреки желанието си. — И отпреди да умре. Явно е паднал малко преди да умре. Какво мислите?

— Не е ли по-добре да изчакаме физическия оглед, преди да си вадим заключения? — предложи Лейтроп с издути устни и саркастична острота в тона.

Кори преглътна шумно и потисна раздразнението си.

След като завършиха в мълчание огледа на рентгеновите снимки, Лейтроп се обърна към Кори.

— Позволете да ви покажа как се нагласява видеокамерата за подробния оглед на тялото.

Така е по-добре, каза си Кори. Гледаше го, докато пускаше видеосистемата, за да провери дали работи, и запомни последователността на действията му.

— Сега започваме работа — обяви Лейтроп. — И двамата трябва да кажем датата, часа, мястото, нашите имена и титли. А след това, докато работим, ще обявяваме високо какво точно правим. Разбрахте ли, млада госпожице, или трябва да повторя?

— Разбрах — Беше практикувала това много пъти в часовете по патология в колежа по наказателно правосъдие „Джон Джей“. Разликата беше, че в колежа оборудването беше по-добро.

Започнаха работа върху трупа, всеки застанал от едната му страна. Лейтроп започна да разрязва шлифера, а Кори помагаше, като сряза единия ръкав до маншета, така че да може да бъде свален на парчета, без да бъде засегнато крехкото тяло. След това шлиферът беше сгънат в една кутия за доказателства, която запечатаха.

— На предната част на ризата — каза Лейтроп — се забелязва кафяво петно. Около носа също личат следи от кръв. Изглежда, преди смъртта обектът е имал силно кръвотечение от носа.

Кори се готвеше да добави, че това е още едно доказателство за падане, но реши да се въздържи от коментар. Тя продължаваше да мълчи, оставяйки на Лейтроп да говори пред диктофона. След като огледаха и снимаха кървавите петна, те срязаха ризата, фланелката и панталоните, после ги запечатаха в кутии за доказателства. Ботушите бяха трудни за сваляне, защото се бяха свили и изкривили. Трябваше да бъдат много внимателно разрязани. Въпреки това част от крака се отчупи и остана в ботуша, наложи се да бъде откъсната от кожата.

Кори тайно се надяваше да намерят още съкровища в дрехите: портфейл или някакъв документ за самоличност, но нищо такова не се появи, само няколко дребни монети в единия джоб на мъжа. Тя извади монетите и ги сложи на масата: две монети по двайсет и пет цента, пет по десет и четири по един цент. Лейтроп се готвеше да ги сложи в плик, но Кори попита:

— Не трябва ли да видим датите?

Лейтроп изчака, докато Кори огледа монетите и записа датите, които се простираха от 1922 до 1945 година. Последната дата беше на една почти нова монета от един цент, което тя сметна за важно.

— Изглежда, смъртта е настъпила terminus post quem14

1945-а — отбеляза Лейтроп, докато оглеждаше монетата с лупа.

— Трябва да е умрял през 1945-а или по-късно, но не по-рано — уточни Кори.

— Скъпа, terminus post quem означава точно това — каза Лейтроп и я изгледа като недоволен преподавател.

Задник, помисли си Кори с усмивка на лицето. Къде е дремала, когато е станало дума за това в „Джон Джей“? Трябва да го потърси в „Гугъл“ и да запомни проклетия термин, за да не я хванат отново натясно.

Сега тялото лежеше голо и незащитено. Когато надникна в коремната кухина, Кори видя, че там си беше свил гнездо от трева и парчета памучна тъкан някакъв гризач.

— Уютно малко жилище — промърмори Лейтроп — с много Gemütlichkeit15. — Внимателно извади с пинсета гнездото и го постави в кутия за доказателства.

Кори нямаше представа какво е Gemütlichkeit, но реши да не пита. Вместо това каза:

— Особено се интересуваме от токсикологичните и патологичните резултати. Особено заради… ъъъ… изражението на човека и позата, които може да подсказват отравяне. Бих искала да препоръчам да извадим стомаха, черния дроб и бъбреците за анализ.