Опашката на скорпиона

— Разбрах — отговори Лейтроп, бръкна в коремната кухина и започна да реже с пукот вътре, а Кори отстъпи назад. Скоро той извади органите, за които стана дума, съсухрени като стари ябълки. Сложи ги в отделни съдове.

— Моля и проба от косата — поиска Кори.

Клъц, клъц и малкото коса, която беше останала по главата на мъжа, попадна в епруветката за проби.

— Трябват ли ви сърцето, мозъкът или белите дробове? — попита Лейтроп.

— Засега не. Всъщност искам, ако нямате нищо против, да спрем аутопсията, за да остане тялото колкото е възможно по-запазено за евентуална компютърна томография по-късно. Разбира се, стига случаят да се превърне в официален.

— Така да бъде. — Лейтроп покри трупа с найлонов чаршаф и започна да лепи етикети на кутиите за доказателства, докато Кори ровеше из вещите на мъжа, за да ги раздели и подреди. Имаше още дрехи, почерняла от сажди тенджера и очукан тиган, скара и стари кибритени клечки, увити в брезент, пукната консерва кондензирано мляко и няколко издути консерви боб, отворена тенекиена кутия от шунка с парченце изсъхнало месо вътре, счупен компас, отварачка за консерви, джобно ножче, две празни четвъртлитрови манерки и плоска бутилка от канадското уиски „Рич & Реър“, също празна. Но никакви бележници, карти, лични документи или ценности. Нищо, което можеше да подскаже с какво се е занимавал този човек. Всичко беше разпределено в етикетирани кутии за доказателства и тя отиде при костите на мулето, които бяха изсипани в голяма кутия. За разлика от човека животното не беше мумифицирано, вероятно защото беше останало навън. Взе черепа заедно с куршума, който беше причинил смъртта на животното, и го извади. Оказа се 22-ри калибър. Тя го пъхна в хартиено пликче. След това сложи всичко на масата за аутопсии.

— Кон или муле? — попита Лейтроп с повдигнати вежди, все едно е водещ на викторина.

— Винаги съм смятала, че е муле, но честно казано, нямам представа — призна Кори.

Щом чу това, лицето на Лейтроп се проясни. Смръщването изчезна и той се наведе, за да огледа черепа. Вдигна го и започна да го разглежда от различни страни, като първо присвиваше едното, а след това другото око.

— Преди трийсетина години имахме случай — поде той. — Един човек открадна муле, а собственикът на животното го погна и уби. В престрелката животното също загина. Това се случи дълбоко навътре в планината Сандия и скелетите бяха открити едва след двайсет години. Скелетът на мъжа не можа да бъде идентифициран, но се предполагаше, че може да е крадецът на мулето. По тази причина беше важно да се разбере дали е яздил кон или муле. Аз предприех малко изследване — количествено сравнение между черепите на кон и муле. Нещо, което никой още не беше правил. Разбира се, от криминологична гледна точка.

— Как го проведохте?

— Снабдих се с дузина черепи от коне и мулета и направих различни измервания. После съставих списък със средни стойности за всеки от видовете. С негова помощ можахме да определим, че черепът наистина беше на муле, което помогна да решим случая.

— Умно — одобри Кори.

— Сега ще видите как ще приложа тези данни за нашия череп. Както виждам, за съжаление, е пробит, но това няма да попречи.

Той порови в едно чекмедже, извади от там шублер и започна да мери различни части на черепа, като записваше данните на лист хартия. След като свърши, извади стар бележник и сравни мерките с други в бележника. Очевидно тази демонстрация на някогашния успех, помисли си Кори, беше разсеяла лошото му настроение.

— Аха! — възкликна той и прекъсна мислите ѝ. — Сега знам какво е животното. — Той замълча драматично, а върхът на брадата му се насочи напред.

— Какво е?

— Нито едното, нито другото.

Кори се смая.

— Нито едното? Какво е тогава? Магаре?

— Мъска.

— О… какво е мъска?

— Вижте сега — отговори Лейтроп и тонът му стана даскалски, — мулето е кръстоска между кобила и магаре. А мъската е кръстоска от жребец и магарица. Другояче казано — катър. Катърите са по-малки от мулетата и приличат повече на магарета, отколкото на коне. Това определено е мъска.

Кори не можеше да си представи по-скучно таксономично обяснение от това. Обаче брадата на Лейтроп стърчеше победоносно и осъзнавайки, че това е нейният шанс, тя бързо се възползва.

— Забележително! Никога не бях чувала за подобно създание. Публикувахте ли изследването си?

— Работя върху малка статия за „Форензик Екзаминър“. Нали разбирате, просто бележка, нищо особено важно. — Тонът му обаче опроверга скромната оценка на собствения му труд.

— С удоволствие бих прочела историята на вашето откритие.

— Статията има нужда от лека редакция. Още един чифт очи, нали разбирате.

— С радост бих се заела, стига да искате.

— Наистина? Това би било първокласно. А сега да продължим с проучването на господина и неговата мъска.

13.

Моруд седеше на крайчеца на бюрото си с кръстосани ръце, без вратовръзка и с разкопчано най-горно копче на сакото. Очевидно това беше неговата представа за небрежно петъчно облекло, помисли си Кори. Забеляза своя доклад да лежи до него.

— Моля, седни.