Опашката на скорпиона

Тя се наежи сякаш се готвеше да отвърне, но успя да се овладее. И беше добре, защото грешката си бе нейна, така че само щеше да изглежда като идиот.

— Добре, да продължим нататък. Ако нямаш нищо против, тук долу ни трябва малко повече място.

След час свършиха с пясъка, но не намериха нищо интересно, Хъки плъзна поглед наоколо в търсене на места, където може да се скрие нещо. По-голямата част от работата му в ЕСД беше свързана със събаряне на стени, изкъртване на тавани и изтърбушване на мебели и автомобили в търсене на наркотици или пари. Без значение дали обстановката беше нова или стара, притежаваше шесто чувство къде може да има скрито нещо и то никога не го подвеждаше.

— Хайде да хвърлим един поглед вътре — предложи той и посочи голямата печка на въглища в ъгъла, използвана някога за отопление на къщата. Опита да отвори металната врата, но тя беше ръждясала и не помръдна.

— Донеси бойния чук.

Кетърман дойде с навити ръкави и инструмента в ръка.

— Отвори я.

Кетърман обичаше да разбива разни неща и няколко добре прицелени удара строшиха чугунената вратичка. Хъки клекна, извади отделните парчета чугун и огледа вътрешността, но нищо не намери. Огледа се наоколо. Къде другаде човек може да скрие нещо през 1945 г.?

— Нещо е било вградено тук — посочи място, където кирпичените тухли бяха затворили един отвор.

Кетърман смени бойния чук с пожарникарска брадва и заби острието ѝ в стената. Няколко удара разрушиха кирпича и се показа празно пространство.

Хъки го освети, но вътре нямаше нищо, освен счупени стъклени буркани.

Отгоре се чу глас:

— Извинете.

Хъки се обърна и видя Суонсън да наднича през отворената врата.

— Да?

— Какво правите?

— На какво ви прилича? Претърсваме.

— Това е исторически паметник.

— Исусе Христе — възкликна той, — ние пък сме федерални агенти. Претърсваме местопрестъпление. Така се прави.

Лицето ѝ изчезна. Хъки поклати глава, питайки се, защо, по дяволите, е толкова загрижена за един полуразрушен някогашен публичен дом? Направо не можеше да повярва какви агенти произвеждат днес.

След това влязоха с взлом в малък шкаф.

— Да се качим на първия стаж.

Изпълзяха от мазето и с привеждане минаха през съсипания вход в приземния етаж. Една част от тавана беше паднала, но имаше доста за претърсване.

— Внимавайте с изгнилия под — предупреди Хъки.

Прецени, че това е доста незадоволителен публичен дом: имаше само една всекидневна, бар, няколко строшени маси и столове, множество счупени бутилки от уиски и чаши, и едно старо изправено пиано17. Стълба се издигаше към небето, защото вторият етаж беше напълно рухнал.

Пианото беше очевидно място, където може да се скрие нещо. Той кимна към него.

— Ей, Дон, я посвири малко.

Кетърман, който все още размахваше пожарникарската брадва, се приближи, прицели се и нанесе силен удар на мястото, където вертикалната и хоризонталната част на инструмента се свързваха. Чу се силен звън. Той удари отново, после още веднъж, докато най-сетне страничната част се откърти. После светна вътре с фенерче.

— Я чакайте малко — обади се шерифът Уотс, застанал на прага, а онова момиче от ФБР стоеше зад гърба му. — Какво, по дяволите, правите?

— На какво ти прилича? — сопна се Хъки, който вече се почувства напълно раздразнен от това кибичене.

— Това не е някоя лаборатория за метамфетамини — каза Уотс. — Проявете малко уважение.

— Да, можехме да разглобим пианото част по част и да прекараме следващата седмица тук, но не действаме така. Методът на работа е винаги такъв и никой повече няма да свири „Котешкият марш“ на този инструмент.

— Това е забележително запазен призрачен град и не бива да се поврежда повече от нужното. Само защото е на федерална земя и вие сте от федерална служба не означава, че можете да правите какво ви скимне.

— Хоумър, нека ви обясня нещо — ядоса се Хъки. — Вие си имате вашата юрисдикция, а аз — моята. Аз съм началник на този екип на ФБР за събиране на доказателства и това е начинът, по който работим. Не сте първият, който се оплаква. Никой не обича нещата му да бъдат разбивани. Но така се прави. Защо не вървите да си поиграете с вашите барабанлии? — Той изпръхтя. — Мамка му, моите многоредови пълнители събират повече патрони от двете ти пушкала.

— Ако стреляш както трябва, стига ти и един патрон — не му остана длъжен младичкият шериф.

Двамата се вторачиха мълчаливо един в друг за известно време.

— Като имам предвид вашата загриженост — каза Хъки, решил изведнъж да не се кара с този тип, — ще се отнасяме внимателно с пианото. Разбра ли, Дон? Внимателно с пианото. Разбира се, с онова, което е останало от него.

— Добре.

Те продължиха през помещенията, като тук-там вадеха дъски от дюшемето или пробиваха летвите и мазилката на места в стените, където би могло да се скрие нещо. Обаче не откриха нищо. На Хъки не му харесваше как Уотс и Суонсън ги следваха и наблюдаваха какво правят. И всичко това, след като се наложи да стане в четири, и то с махмурлук, за да може да стигне дотук.

— Да проверим кенефа — предложи Хъки.