Опашката на скорпиона

Той се издигаше зад руините — крив четириъгълник на фона на синьото небе. Кетърман влезе вътре с пожарникарската брадва. С няколко удара изби гнилия под и бутна постройката като отсечено дърво, разкривайки дупката под нея, отчасти запълнена с пясък.

— Трябва да го изгребем.

След като поставиха ситото, започнаха да копаят. Нямаше останали лайна, а само пясък и пръст. Докато хвърляха лопатите пясък, започнаха да се появяват интересни неща: малко монети, няколко счупени бутилки от уиски, чифт очила и след това изведнъж проблесна злато.

— Ей, провери това! — Кетърман го вдигна, докато Алфиери снимаше. Беше златна монета с индианска глава.

Суонсън и Уотс също дойдоха.

— От 1908 г. — определи Хъки, след като я взе. — Някой я е изпуснал в лайната.

— Би трябвало да я причислим към доказателствата, макар че едва ли има нещо общо с трупа.

Хъки я сложи в кутия за доказателства и я запечата. Мамка му, наистина ще се върне тук и ще прерови мястото. Всъщност може би няма да е лошо да забави малко официалното издирване, за да останат и за после някои хубави неща. Щеше му се да не бяха претърсвали кенефа в присъствието на всички тези хора.

— А сега за останалата част от града. Можем да свършим тази работа бързо и от уважение към вашето желание — колкото може по-внимателно.

— Благодаря — каза шерифът.

Хъки не отговори.

— Покажете ни къде са намерени скелетът на мулето и седлото.

Суонсън ги заведе при конюшните под наем. Хъки видя мястото, откъдето бяха изкопали костите на мулето. Сложиха отново ситото и Кетърман започна да хвърля пръст в него. Появиха се още безполезни останки и малко кости.

Хъки вдигна една.

— Още една овца? — попита той Суонсън с усмивка.

— Не, това е муле.

Той захвърли костта.

— Е, поне тази позна.

Минаха през останалата част от града от единия до другия край, снимаха всяко помещение и претърсваха всяко по-набиващо се на очи място, но нищо важно не изскочи. Този път Хъки се погрижи да не търсят твърде усърдно.

Върнаха се обратно в буса. Хъки прегледа отново заповедта за обиск. Стигнаха до интересната част: претърсването на златната мина под плоския връх на хълма.

— Тук пише — Хъки зачете резюмето за ЕСД, което Суонсън лично беше написала, — че „тялото е намерено с оборудване за скално катерене и рапел18“. Значи се допуска, че се е спускал долу в мината или е планирал да го направи. Също така пише… Я чакай малко. Спускам се със Суонсън?

— Точно така — потвърди момичето.

— И кой, по дяволите, е решил това?

— Аз. А вие трябваше да донесете оборудването.

Хъки се вторачи в нея.

— Да, донесох оборудването, но смятах, че аз и Дон ще го използваме. Знаете ли как да пускате рапел?

Суонсън кимна.

Хъки направи опит да скрие раздразнението си.

— По дяволите. Добре, да вземем оборудването и да се захващаме.

15.

Златният кръст лежеше на пластмасов поднос върху подложка от черно кадифе под микроскоп със стереозум обективи, включен на малка мощност. Нора местеше предметната масичка насам-натам, проучвайки кръста. Влезе Орландо Чавес. Сивата му коса беше сресана назад, за да открива патрицианското му лице, и се спускаше почти до раменете. Сакото от туид и каубойската вратовръзка с толкова голямо парче тюркоаз, че можеше да задържи тяло под вода, показваха, че е професор и западняк. Чавес беше специалистът на института по колониална история и любимецът на Нора сред всички останали служители. Познаваше го от времето, когато тя самата беше докторант и пишеше своята дисертация.

— Леле, леле — възкликна той и млясна с устни, все едно предвкусваше хубаво парче торта. — Как все успяваш да попаднеш във водовъртежа на всичко, което се случва наоколо? Дай да погледна.

Нора се дръпна от окулярите. Той се надвеси над тях, а рунтавите му вежди мърдаха смешно, докато се вторачваше. Нора изчака, докато завърти предметната масичка, оглеждайки кръста със съсредоточено внимание.

— Мога ли да го обърна? — попита той.

— Ако не възразяваш, ще го направя аз. ФБР ми даде много строги указания. — Тя си сложи нитрилови ръкавици, обърна кръста и свали ръкавиците, които пусна в кофата за боклук. Мразеше да носи тези ръкавици.

Още внимателно вторачване. Най-накрая Чавес се надигна от окулярите, премигна и издиша.

— Какво мислиш?

— Ами… — Нагласи още веднъж очилата си с черни рамки и избута стола назад. — Забележително.

Нора чакаше търпеливо. Чавес винаги обичаше да бави нещата.

— Въз основа на стила, техниката, изработката, дизайна и така нататък, мога да кажа, че кръстът е бил изработен в Мексико Сити и донесен в Ню Мексико по Камино Реал19 за някоя мисионерска църква. Вероятно е направен преди въстанието на пуебло през 1680 г.

— Някакви доказателства, че е откраднат? Агентът на ФБР иска да разбере дали е така.

— Щях да знам, ако наскоро е откраднат испански колониален артефакт с такова качество. Но този никога не съм го виждал досега. Така че, бих казал — вероятно не.

— Колко струва? ФБР иска и това да научи.