Опашката на скорпиона

— Виждаш ли кръвта? — попита Моруд.

— Да. — Сърцето ѝ се беше качило в гърлото. Този тип вече беше застрелял някого в караваната.

— Господине? Молим ви да освободите заложника. Пуснете детето да си върви. Веднага щом го направите, можем да разговаряме. Ще изслушаме онова, което имате да казвате, и ще оправим нещата.

Мъжът дръпна пистолета от главата на детето и стреля два пъти. И двата куршума минаха далече от пикапа.

„И преди са стреляли по мен — каза си Кори. — Мога да се справя с това. Между другото, не го бива като стрелец.“

— Нямам нужда от глупостите ви! — неочаквано изрева мъжът, но беше толкова изпълнен с ярост, че гъргореше от истерия и думите му бяха трудни за разбиране. — Ще я убия! Мамка му, ще я убия още сега!

Детето започна да пищи.

— Млъквай, твойта мама!

Моруд продължи да говори спокойно, но твърдо.

— Господине, няма да убиете дете! Ваше дете ли е?

— Дете е на кучката и ще я убия още сега!

Кори го видя да вдига оръжието и да стреля още два пъти по тях. Единият куршум се заби в задницата на пикапа. След това мъжът притисна пистолета отново към главата на детето.

— На три ще умре!

Тънкият ужасен писък на момичето прозвуча все едно стоманено острие срязваше ламарина.

— Не! — изписка тя задавено. — Моля те, чичко, недей!

— Едно!

Моруд се обърна към Кори и заговори бързо и тихо.

— Разрешавам използването на смъртоносна сила. Отивам надясно, за да му мина отстрани. Прикривай ме. Ако пред теб се открие възможност за чист изстрел, имам предвид напълно чист, възползвай се!

— Да, сър.

— Две!

Усещаше глока като тежко парче влажна пластмаса в треперещата си ръка. Мамка му, успокой се и се съсредоточи!

Тя надникна над предния капак, приведена зае поза за стрелба и стегна ръце. Така се излагаше на показ, но този тип не го биваше да стреля. Повтори си го наум: този тип не може да се цели.

Внимателно насочи мушката към челото на мъжа и постави леко пръста си на спусъка. Той държеше момичето пред себе си, а девет метра беше прекалено голямо разстояние за точен изстрел.

Моруд изхвърча иззад пикапа, затича се към един мексикански бор на деветдесет метра вдясно и се хвърли на земята, заемайки поза за стрелба от легнало положение.

Кори продължаваше да държи мъжа на мушка. Изстрел в главата от това разстояние с нейния глок беше твърде рискован за детето. Стрелна поглед наляво и видя Коури и Мартинес с насочени пистолети зад техния „Линкълн“. В същия миг чу далечните сирени на идващия спецотряд.

Слава богу, бяха почти тук!

— Три!

Моруд стреля, но Кори веднага разбра, че това беше опит да отвлече вниманието на мъжа, за да не убие детето. И наистина успя. Той отмести пистолета от главата на момичето и стреля два пъти бързо едно след друго. В този момент момичето се извъртя, измъкна се от хватката и хукна към вратата, но се подхлъзна и падна малко преди да я стигне.

Мъжът остана сам и силуетът му се очертаваше отлично на фона на мрежата. Момичето лежеше на пода. Кори държеше мъжа на мушка.

Дръпна спусъка.

Пистолетът подскочи и куршумът, пропускайки главата, където се беше прицелила, се заби в неговото дясно рамо. Ударът го завъртя настрана, той обърна ръката с оръжието, за да отговори на огъня, но изгуби равновесие и само се прицелваше диво насам-натам. Кори видя пламъка и отката на оръжието в мига, когато момичето с труд се надигна и отвори паянтовата врата на караваната. Претърколи се по стъпалата на земята, а плитките ѝ бясно мятаха шнолите с принцеса Лея на тях.

— Копеле такова! — Преди да успее да осъзнае какво прави, Кори се втурна към караваната. В същия миг Моруд и останалите двама агенти откриха барабанен огън. Куршумите улучиха целта си и мъжът беше отхвърлен назад, а тялото му се превърна в зловеща имитация на парцалена кукла, която беше изхвърлена през задната противокомарна мрежа на караваната.

За секунда Кори стигна до момичето, вдигна го и завъртя своя собствен гръб към стрелеца. Детето беше неподвижно и покрито с кръв. В този момент спецотрядът вече се беше пръснал наоколо. Кори вдигна очи и видя една линейка да спира в облак прах. От нея изскочиха парамедиците. Втурна се към тях. Те внимателно взеха момичето от ръцете ѝ и го сложиха на носилка.

Единият от парамедиците я подхвана, когато се препъна, и попита:

— Добре ли сте, госпожо?

Кори бе като парализирана, покрита с кръв и само го гледаше втренчено.

— Ранена ли сте? — Мъжът говореше високо и отчетливо. — Имате ли нужда от помощ?

— Не, не, кръвта не е моя — отговори тя раздразнено и отблъсна ръката му. — Спасете момичето!

Изведнъж до нея се озова Моруд, прегърна я, за да ѝ помогне.

— Аз поемам оттук — каза той на парамедика. След това се обърна към нея: — Кори, ще те съпроводя до пикапа.

Тя опита да раздвижи краката си, но залитна, той обаче я подхвана.

— Стъпка по стъпка!

С крайчеца на очите си Кори виждаше как парамедиците бързо преглеждат момичето.

Започна да изпълнява полугласните напътствия на Моруд и накрая той ѝ помогна да се отпусне на предната седалка. Осъзна, че едновременно диша учестено и ридае.