Опашката на скорпиона

Тя излезе от главния път на паркинга пред скромната племенна сграда и общински център. Взе раницата си и влезе в постройката, където в малкото фоайе с чакалня я посрещна рецепционистката.

— Тук съм, за да се срещна Емелин Ескаминзин — обясни Нора.

— Третата врата вдясно.

Нора тръгна надолу по коридора, опитвайки се да прогони нервността, която я обземаше. Вратата беше отворена и една жена, седнала зад бюро, стана, за да я посрещне. Беше впечатляващо висока и атлетична, носеше строг делови костюм и копринена риза, все едно се намираше в правния отдел на голяма корпорация. Единственото напомняне за културата на апахите беше косата ѝ, опъната назад и сплетена на две плитки, чиито краища бяха пристегнати с панделки. Изглеждаше на трийсетина години.

— Д-р Кели, нали? Моля, седнете.

Нора се настани на стол срещу бюрото.

— Какво мога да направя за вас? — Жената скръсти ръце с усмивка. — Бяхте малко загадъчна по телефона.

Гласът ѝ беше тих и дълбок. В главата си Нора беше прехвърляла няколко начина как да отправи деликатната си молба, обаче сега, когато видя пред себе си тази практична жена, реши да изложи всичко колкото може по-откровено.

— Аз съм археолог — започна тя — и върших консултантска работа за ФБР. Опитвам се да установя самоличността на собственика на един медицински вързоп, който намерихме по време на скорошни разкопки. Мисля, че е принадлежал на апах.

— Медицински вързоп? — изненада се Ескаминзин. — Откъде знаете, че е на апах?

— Не съм сигурна, но ми се струва, че предметите вътре са апахски. А мескалеро са племето най-близо до мястото, където е намерен.

— Носите ли го?

— Да. — Тя извади кутията от раницата и я сложи внимателно на масата. Тази жена никога нямаше да разбере колко придумване, ласкателство и заплахи бяха нужни да убеди Кори Суонсън да ѝ позволи да вземе назаем доказателството.

Ескаминзин огледа кутията, но не я докосна.

— Мога ли да попитам къде го намерихте?

— В призрачен град на име Хай Лоунсъм в подножието на планината Азул в северния край на Хорнада дел Муерто. Познавате ли мястото?

— Чувала съм за него. Споменахте ФБР? Това криминално разследване ли е?

— Не — отговори Нора. — Поне засега. Собственикът на вързопа въобще не е замесен в престъпление. Освен това е отпреди седемдесет и пет години.

Ескаминзин изду устни, вторачена в кутията, и в малкия офис настъпи мълчание. Нора имаше усещането, че тя е от онези хора, които не говорят, докато внимателно не съберат и разгледат своите мисли.

— В културата на апахите — започна Ескаминзин бавно — медицинският вързоп е смятан за нещо лично. Не е предназначен за показване на когото и да било. Много е необичайно да намериш изоставен вързоп.

Нора кимна.

— Разбирам.

— Може би ще ми кажете защо е толкова важно да се установи собственикът?

— Историята, свързана с него, е необичайна. Информацията е строго поверителна.

— Разбрах — кимна Ескаминзин.

— През юли 1945 г. собственикът на вързопа и мъж на име Джеймс Гауер са лагерували в Хай Лоунсъм, докато са търсели нещо в пустинята. Това е загадката — не знаем какво са търсели. Рано сутринта на 16 юли Гауер пресича пустинята върху своето муле, когато попада в атомния взрив на „Тринити“. Запозната ли сте с опита?

— Да, до болка — отговори Ескаминзин. — Бомбата е взривена в нашите племенни земи и заразява радиоактивно голям район. Моля, продължете.

— Гауер успява да се върне в Хай Лоунсъм, но е получил смъртоносна доза радиация и скоро умира. Неговият партньор го погребва по традиционния за апахите начин — сгънат в зародишна поза, и след това избягва, зарязвайки медицинския вързоп.

— Трябва да е бил ужасно уплашен, за да го направи.

— Видял е взрива — обясни Нора.

— Видял го е?

— Към мястото на опита има пряка видимост от бивака им.

— Колко ужасно.

— Преди няколко седмици в Хай Лоунсъм беше намерено тялото на Гауер, където е лежало от деня на опита. Тъй като е на федерална земя, предизвика разследване на ФБР. Помолиха ме да разкопая тялото и по-късно стария им бивак. Там намерих медицинския вързоп.

Ескаминзин остана дълго време безмълвна и с безизразно лице. Накрая каза:

— Моля, отворете кутията.

Нора откопча капака и извади вързопа. Ескаминзин пое внимателно с две ръце сбръчканата еленска кожа. Разгърна я и започна да вади предметите един по един, като ги подреждаше на бюрото. След като ги подреди, започна да ги взема един по един и да ги оглежда, връщаше ги обратно и вземаше следващия. Когато остави последния на бюрото, погледна към Нора.

— Нантан Таза.

— Моля?

— Медицинският вързоп е принадлежал на Нантан Таза.

— Откъде знаете?

— Съжалявам, но не мога да ви кажа. Всеки медицински вързоп е неповторим и съдържа неща, които говорят за клана и семейството на индивида. Нантан Таза беше брат на моя дядо. Това може да ви прозвучи като странно съвпадение, но ние сме малко племе.

Нора направо не можеше да повярва, че е извадила такъв късмет.

— Какво друго можете да ми кажете за Нантан Таза?

Ескаминзин скръсти ръце.