Опашката на скорпиона

— Говорете свободно. Всичко е неофициално, само за моя лична информация. Дори няма да си водя бележки.

По лицето на лейтенанта се изписа облекчение.

— Някои от слуховете са малко абсурдни.

— Точно тях искам да чуя.

Морс отново започна да се колебае.

— Къде сте базирани? Албакърки?

— Да.

— Отдавна ли сте в този район?

— Всъщност не.

— Ясно. Чували ли сте легендата за златото на Викторио? Испанското съкровище, скрито на върха?

Кори почувства как тръпки започват да лазят по гръбнака ѝ.

— Да, малко.

— Когато Линдън Джонсън е бил президент — така гласи историята, научил по някакъв начин легендата за съкровището на връх Викторио. Той, министърът на отбраната и губернаторът на Тексас организирали таен проект в РБУС, за да проучат върха с последните технологии и да намерят съкровището, ако е там. Събрали група подбрани офицери да работят по проекта в РБУС и „Холоман“. Между другото, този слух се носи от десетилетия и никога не е бил доказан или опроверган.

— А бащата на Магърк? И той ли е бил част от тях?

— Това твърдят слуховете.

— А намерили ли са нещо?

— Някои хора казват, че са, но повечето отричат. Проучвали са върха, изследвали са го и са пробивали, а накрая и взривявали. Пълен провал. А причината да не намерят нищо е, че там няма нищо. — Той допи джина. — Няма съкровище. Цялата тази легенда е лъжа.

— А генерал Магърк?

Морс сви рамене.

— Говорят, че си е изпросил назначението в РБУС, за да намери съкровището, което баща му не е успял. Затова е променил изпитанията на бомбите и останалото. Според слуховете използва бомбардирането като прикритие за издирването на съкровището. Трябва да знаете, че когато екипи за ПНБ намерят неизбухнали боеприпаси, те ги взривяват на място. Слуховете гласят, че крият част от тези боеприпаси, след това ги използват като прикритие за сеизмични експлозии, за да намерят подземната пещера, където уж е златото.

— Боже! — измърмори Кори. Изведнъж назначаването на бащата на Магърк в базата не изглеждаше да е случайно.

— Точно така. Нали ви казах, че историите са абсурдни. Това е всичко, което знам, или всичко, което бих признал, че зная дори пред агент на ФБР. — Той почука по бирената ѝ чаша. — Искате ли още една? Имам време за още едно питие, преди да стане време да тръгвам.

39.

— Мисля, че ще е по-добре да влезете сама — каза Уотс, седнал зад антикварното изтъркано писалище. — Ако се появите там с ченге като мен, това само ще ви попречи.

— Вие познавате хората в Мескалеро — изтъкна Нора Кели. — Не може ли поне да ме представите? Не мога да вляза просто така.

Уотс кимна.

— Разбира се, мога да ви дам име. — Той се наклони и започна да прелиства старомодната въртяща се картотека за телефонни номера на бюрото. Записа името и адреса и подаде листчето на Нора.

— Емелин Ескаминзин. Тя е член на племенния съвет, освен това е адвокат и се е занимавала със случаите на изчезнали жени. Аз съм ѝ помагал, разследвайки улики в област Сокоро.

— Благодаря.

— По случайност е и прапраправнучка на Джеронимо.

— Уха.

— Обаче не го споменавайте, докато тя не заговори за това. — Уотс сплете длани зад главата си и се облегна назад така, че старият дървен стол заскърца в знак на протест. — Нали знаете, че нещата в медицинския вързоп са свещени. Може да се окаже много трудно да намерите човек, който да говори за това.

Тъй като Нора не отговори, той продължи:

— Ако искате моето мнение — това ми напомня лов на диви гъски. Ще бъде истинско чудо, ако откриете на кого е принадлежал. Дори и да го постигнете, какво от това? Мъжът отдавна е мъртъв.

Нора събра снимките и ги прибра обратно в папката.

— Поне ще мога да се махна оттук.

Усмивката на Уотс се смени със загрижено изражение.

— Все още ли няма информация за хората, които се опитаха да ви нападнат в Хай Лоунсъм?

— Доколкото знам — не. От онова, което Кори ми каза, те са замели следите си като професионалисти.

— Чух, че сте уредили един от тях със спомен. Може би такъв, който никога няма да изчезне. — Уотс замълча. — Вие доста се замесихте в този случай. Искам да кажа, това не е точно археология, нали?

Да не би да си мислите, че не разбирам това, помисли си Нора, но успя да потисне подтика си да го каже на глас. Разрешителното ѝ за работа по разкопките в Цанкави изтичаше. Аделски, нейният докторант, беше свършил цялата работа, която можеше без неин надзор. Освен това за старши куратор напоследък беше прекарала удивително малко време в института.

— Шерифе, приемам това като практически урок. Когато Кори Суонсън ви помоли за помощ, внимавайте с обещанията. Всичко започна като следобедно посещение в Хай Лоунсъм, а сега съм затънала до шия в случая. — Тя се подсмихна. — Но съм и заинтригувана.

Усмивката отново се появи на лицето на Уотс.

— Късмет.

Град Мескалеро се намираше в планината източно от РБУС. Беше разположен в хубава речна долина, заобиколен от покрити с борове хълмове. Можеше да е и в Уайоминг или Канада, помисли си Нора, когато намали скоростта при влизане в града. Направо не беше за вярване, че жестоката пустиня беше само на трийсет и няколко километра оттук.