Опашката на скорпиона

Пое си дълбоко дъх, с привичен жест приглади полата си надолу, разклати глава, за да бухне косата си и тръгна към примигващата неонова емблема на бара — излитаща космическа совалка. Когато влезе, спря на вратата да се огледа и да обмисли как да действа. Беше осем вечерта и мястото изглеждаше пълно, особено за четвъртък вечер. Имаше много войници в униформа и тя с радост видя, че изненадващо голяма част от тях бяха жени. Заведението не беше особено уютно — злополучна смесица от хром и изкуствена кожа, обаче очевидно беше порядъчно, защото атмосферата беше оживена, но не разпусната.

Тя продължи напред и се упъти към бара. Един войник веднага се смъкна от стола си.

— Да ви предложа място?

Кори му се усмихна окуражително.

— Да, благодаря.

И седна на още топлото столче.

— Казвам се Били — представи се той и протегна ръка като дете, Кори я стисна развеселена. Наистина беше още дете — едва ли на повече от двайсет и една, с обичайната военна прическа. Тя си напомни, че не беше кой знае колко по-голяма.

— Кори.

— Приятно ми е, Кори. Мога ли да ви почерпя питие?

— Защо не? — Тя погледна към редицата помпи за наливна бира. — Ще взема един „Аламогордо пилзнер“.

Войникът поръча бирата, остави двайсетачка на бара и поръча още една за себе си. Очевидно вече беше изпил няколко.

— Тук наблизо ли живеете? — попита Били и застана малко по-близо от нужното.

— Албакърки.

— Албакърки? Доста сте далеч от вкъщи. Какво правите тук?

— Работа.

Той кимна, допи бирата си и поръча още една.

Кори едва беше отпила от своята и побърза да смени темата.

— В РБУС ли работите? — попита тя, произнасяйки съкращението „арбъс“ като местните.

— Да. Аз съм техник по ПНБ.

— ПНБ?

— Премахване на неизбухнали боеприпаси. Разглобяваме и унищожаваме бомби и ИВУ — това са импровизирани взривни устройства. Използваме защитни противовзривни костюми или роботи. Тук в арбъс съм на обучение, след това ще бъда командирован някъде другаде.

— Звучи много интересно.

Били вече беше махнал за друга бира и сега отпи от чашата. Кори не беше виждала някого да пие толкова бързо.

— Къде сте отседнали?

Не му трябваше много време, помисли си Кори.

— При баща ми.

— О, значи имате роднини тук? — Той изгълта останалото в чашата.

— Да. — Трябваше да насочи разговора в нужната посока, и то бързо. — Значи ИВУ? Какво е усещането да работиш в РБУС? Имате ли контакт с коменданта генерал Магърк?

— Генерал Магърк? — Войникът за миг сякаш се обърка. — О, не, нямаме никакъв контакт с него. — Вдигна ръка и щракна с пръсти във въздуха. — Той е много далеч над нас. Направо господ, нали разбирате.

— Мислех си, че се носят много слухове за него.

— Никой от хората, които познавам, не говори за него. Но, Кори, чуйте — отново се наклони към нея и я лъхна на бира, — можем да говорим за Магърк, или за каквото там искате. Но по-добре да го направим на друго място. Нали се сещате — по-тихо.

Той залитна към нея, докато казваше това.

— На мен тук ми харесва.

— Хайде, скъпа, пикапът ми е съвсем…

Кори допи бирата, остави чашата на барплота и стана.

— Не, благодаря.

— Хайде, скъпа… ей, чакай, не си тръгвай! — Младежът отново залитна напред и падна по лице, когато Кори просто отстъпи назад, за да го избегне.

Настана малка суматоха и тогава мъж в униформа на офицер бързо се приближи и застана между нея и Били, който се мъчеше да стане.

— Съжалявам — каза той, сложи ръка на кръста ѝ и я поведе напред. — Да се дръпнем от него.

Приятелите на Били го вдигнаха и започнаха да изтупват прахта от него, а барманът им каза да го разкарат. Мъжът продължаваше умело да я насочва към една маса.

— Ще ми правите ли компания за едно питие?

— С удоволствие.

Тя седна и той се настани срещу нея. На яката на ризата, която беше в цвят каки, а не камуфлажна, и малко по-различна от облеклото, което носеха останалите в бара, имаше по една сребърна пръчка. Яркосини очи, в края на двайсетте, в добра форма и красив, с изправена военна стойка. Този изглеждаше по-обещаващ от Били.

— Казвам се Бен. Бен Морс.

— Кори Суонсън.

Той поклати глава.

— Този тип е позор за военните. Може би трябва да го докладвам.

— Моля, не го правете. Той е безвреден. — Само това ѝ трябваше: да бъде въвлечена в някакъв вид дисциплинарно наказание.

Мъжът я погледна и се усмихна, а около очите му се очертаха ситни бръчици.

— Добре, заради вас няма да го направя.

Келнерката дойде и Кори си поръча още една бира, а Морс джин с тоник. Кори си даде сметка, че тази бира трябва да е последната, ако ще кара до вкъщи, затова реши да мине направо към целта. Дари го с най-хубавата си усмивка.

— Малко съм невежа за военните неща — тези пръчки — какъв чин е това?

— Лейтенант. Младши лейтенант Морс на вашите услуги. — Той козирува шеговито.

— О, значи сте офицер?

— Да, офицер съм. Само младши, но ми предстои повишение. Всъщност вдругиден заминавам за Сан Диего.

Младши лейтенант…

— Значи сте от флота?

Усмивката му стана по-широка.

— Разбира се. Какъв друг да бъда?

— Не знам, аз… — Кори замълча. — Това нали е армейска и военновъздушна база? И се намираме в пустинята. Най-близкият военен кораб трябва да е на стотици километри оттук.