Опашката на скорпиона

Облегна се и започна да изказва предположения, както беше правила през целия ден. Това очевидно беше предметът, за който бе говорел Джеси. Нямаше друга логика. Обаче дали неговият прадядо е ценял пергамента заради рисунката, или заради испанския текст? Или заради двете? Бързо издирване в интернет ѝ разкри, че индианско изкуство, известно като рисунки в счетоводните книги, защото често използвали стари армейски счетоводни книги, се цени високо. Обикновено рисунките били дело на воини, които искали да изобразят важни сражения или сцени на ухажване. Индианците ценели пергамента заради здравината и трайността му. Беше забележително, че Джеси го беше запазил, въпреки потребността си от пари за наркотиците. Беше трудно да си представи, че един наркоман не го е превърнал в пари. Явно е бил важен за него. Или може би не е съзнавал неговата ценност. Но не, той сам беше казал: „По времето на прадядо ми повечето хора щяха да сметнат, че скъпоценното му нещо е годно единствено за облицоване на кокошарника. Обаче с течение на годините то добива стойност. Може би голяма стойност“.

Тя въздъхна. Пергаментът очевидно беше доказателство. Нейна отговорност беше да го занесе в Албакърки, за да бъде регистриран и изследван в лабораторията. Испанският текст, или каквито бяха старите калиграфски изписани букви, трябваше да бъде преведен от специалист. Обаче нейното негодувание срещу началника ѝ беше толкова голямо, че макар да мина цял ден, все още се колебаеше дали да докладва.

Може би изобщо нямаше да го направи. Моруд така или иначе просто щеше да го отхвърли, както направи с подозренията ѝ срещу генерала. И щеше да ѝ изнесе поредната си бащинска лекция. Накрая все пак потисна раздразнението си. Поддаваше се на старото бунтовническо мислене, а не се държеше като агент от ФБР. Тя трябваше да спазва правилата, а това означаваше, че е длъжна да информира Моруд. Макар да беше шест вечерта в неделя вечер. Мамка му, трябваше да го свърши по-рано.

Взе телефона си и набра номера на Моруд.

Той вдигна на второто позвъняване.

— Кори, какво има?

Разказа му как, подтикната от интуицията си, е отишла в ранчото на Гауер и е намерила пергамента. Не спомена кога точно го е направила, а и той не попита. Последва дълго мълчание. Докато чакаше, тя се подготви за пренебрежителен и може би дори раздразнен отговор. Когато Моруд заговори обаче, тонът му беше неочакван.

— Можеш ли да ми изпратиш няколко снимки? Нащракай ги с телефона и ми ги прати веднага.

Тя снима двете страни на пергамента, мушамата, която беше служила за обвивка, и навосъчените ѝ вързалки и ги изпрати на Моруд.

— Добре — каза той, — получих ги.

Последва още едно дълго мълчание.

— Колко смяташ, че струва рисунката?

— Докато рових из мрежата, добих усещането, че се продават за доста пари. Десетки хиляди долари.

Пак настъпи мълчание.

— А испанският текст от другата страна?

— Нямам представа какво е.

— Кори, това може да е важно доказателство. Регистрира ли го вече?

— Още не. Взех го, спазвайки всички правила за работа с доказателства, и документирах всичко.

— Много добре. Трябва да получим превода на този испански текст. Първата ти работа утре сутринта е да го занесеш в помещението за доказателства, за да бъде регистрирано. С ултравиолетова светлина или многоспектърна фотография ще направим буквите по-видими. След това се свържи с д-р Кели и виж дали техният специалист по испански в института ще се съгласи да хвърли едно око и да го преведе. Може също така да привлечем специалист по рисунки в счетоводните книги, за да ги проучи.

— Да, сър.

Кратко колебание.

— Кори, добра работа.

Тя беше изненадана и благодарна.

— Да, сър. Благодаря, сър!

След като той прекъсна връзката, Кори погледна още веднъж документа с избелелите и натруфени букви. Набра номера на мобилния телефон на Нора, но веднага беше прехвърлена към гласовата ѝ поща. Нора беше отишла в резервата Мескалеро в опит да намери стария апах. Вероятно още не се беше прибрала. Кори преглътна при тази мисъл. Фактът, че Нора беше настояла да вземе истинския медицински вързоп, който бяха намерили в Хай Лоунсъм, твърдейки, че никакъв заместител не би могъл да свърши работа и че всичко друго би провалило нейното разследване още преди да е започнало, правеха похвалата, която беше получила преди малко от Моруд, направо зловеща. Ако Нора не върне вързопа скоро… Във внезапен пристъп на бързане прибра всичко в кутията за доказателства, грижливо я запечата, записвайки на капака датата и часа. Щеше да се погрижи съхранението на тези предмети като доказателства да бъде непоклатимо.