Опашката на скорпиона

Сети се отново за разговора си в бара. Ако генерал Магърк наистина търси съкровището на връх Викторио, трябва да има доказателства за това, доказателства, които не са основани на слухове. Познаваше Моруд достатъчно добре, за да може да си представи кратката му реч, засягаща опасността от слуховете и инсинуациите за всяко разследване. Въпреки това усещаше, че късовете на пъзела се подреждат. Гауер и неговият партньор са търсели съкровище и Гауер го е намерил. Златният кръст беше доказателството. Правнукът на Гауер беше измъчван и убит, домът му бе претърсен от хора, които са търсели нещо. Възможно ли е то да е това парче пергамент? Джеси знаеше, че за неговия прадядо то е било много ценно… и е умрял, опазвайки неговата тайна. Генералът наистина ли беше замесен?

Генералът беше на около четиресет и пет, така че още не е бил роден, когато баща му служил в РБУС в началото на шейсетте. Но пък може би е растял, слушайки истории за съкровището. Запита се как би могла да научи повече за бащата на генерала. Не слухове, а факти. ФБР с лекота можеше да изиска военното му досие. Такива неща се правеха през цялото време. Обаче за целта трябваше да мине през Моруд, а той щеше да се ядоса. Сега беше зает с разследването на смъртта на Ривърс и я предупреди да води своето собствено разследване, без да вдига шум.

Ривърс… той беше друга част от този пъзел. Сигурна беше в това. Защо иначе щеше да бъде убит? Дали не е бил горе в Хай Лоунсъм, за да намери съкровището на Викторио? Сякаш всички гонеха една и съща печалба.

Въздъхна. Стига предположения. Утре щеше да регистрира доказателствата, да се свърже с Нора и да уреди превода на пергамента, но не и преди да вземе медицинския вързоп и да го върне в склада за доказателства, където му беше мястото.

47.

Чарлс Фаунтин, ескуайър, имаше хубав офис в стара постройка в териториалния стил, характерен за Ню Мексико, който заемаше етажа над закусвалня „Сейдж“. Обаче всички знаеха, че вместо да седи в разкошния си кабинет, обикновено можеше да бъде намерен в закусвалнята, напъхан в последното сепаре, където пиеше кафе, срещаше се с приятели и въртеше бизнес. Там го намериха Уотс и Моруд дори в понеделник следобед — сам, с голяма кана кафе и разхвърляни по масата документи.

Когато се приближиха, той им се усмихна и протегна ръка.

— Здравей, шерифе. А вие трябва да сте специален агент Моруд. Надявам се, че нямате нищо против да остана седнал. Страхувам се, че в средната си възраст съм развил един сериозен медицински проблем, известен като „шкембе“.

Леката издутина в областта на корема не отговаряше на това определение, но той се засмя на малката си шега и ги покани да седнат.

— Кафе?

— Да, моля.

Той махна на келнерката, която донесе две големи чаши. Фаунтин сам им наля, след това изпрати каната обратно за дозареждане.

— Съжалявам за безпорядъка — извини се той, докато събираше папките и ги напъхваше волю-неволю във вече издутата чанта за документи тип акордеон. — Разхвърляното бюро е признак за доволство. Научих го от една курабийка с късметче, значи трябва да е вярно.

Уотс се усети, че е все още с шапка, и я свали, провери дали масата е чиста и внимателно я остави на плота обърната обратно. Моруд го беше помолил той да подхване разговора, защото, както и повечето жители на града, познаваше Фаунтин през целия си живот. Уотс отвори бележника, където беше нахвърлял няколко въпроса.

— Господин Фаунтин, благодаря, че приехте да се срещнем.

— О, моля те, откога се познаваме? Наричай ме Чарлс. Същото се отнася и за вас, агент Моруд.

Уотс прие фамилиарността с кимване.

— Имаме няколко въпроса, свързани с убийството на Гауер. Претърсването на мястото разкри, че вероятно е търгувал с антики — реликви и подобни неща. Вероятно ги е продавал, за да задоволява своята наркозависимост.

Фаунтин кимна.

— Точно като своя прадядо. Той си купуваше алкохол вместо метамфетамини.

— Точно така. Голяма част от тези артефакти, изглежда, са неща, които е събрал неговия прадядо. В ранчото има стара барака, където са лежали цяла вечност. Бащата на Гауер и неговият дядо вероятно са допълнили сбирката. А детето ги е продавало едно по едно, за да си купува наркотици.

Фаунтин поклати глава.

— И като си помислиш, че младият Гауер отиде в Харвардския. Това е голямо падение.

След кратка пауза Уотс продължи.

— Сигурен съм, знаеш, че въпреки липсата на доказателства за скорошно плячкосване, има забележимо увеличаване на непроверените антики, които се появяват на пазара. Това продължава достатъчно дълго, за да се почувствам загрижен. Като се има предвид липсата на сведения за произхода, явно става дума за плячкосване на исторически и праисторически места, което… с изключение на този случай, е извършено с методична грижа и проучване. Вещо. Повечето иманяри просто оставят дупките си, но може би тези хора ги зариват и заличават следите си.