Опашката на скорпиона

— Къде се намира? В ракетния полигон „Уайт Сандс“? — попита Нора.

— Да, но близо до северния край откъм страната на Хорнада дел Муерто, недалеч от мястото на опита „Тринити“.

Недалеч от мястото на опита „Тринити“, повтори наум Нора и попита:

— Чувал ли си за този рудник „Рейна де Оро“?

— Не. Очевидно е един от многото рудници преди бунта, за които по време на въстанието са изгубени всички документи. — Чавес свали очилата си и ги избърса с носна кърпа. — Има нещо, което не смятах още да ти казвам, но… този документ променя всичко.

— И какво е то?

— Свързано е със златния кръст, намерен до тялото на Джеймс Гауер. В началото помислих, че е чисто предположение от моя страна, но сега…

Той си сложи отново очилата.

— Първо малко предистория. Както знаеш, през 1519-а Ернан Кортес слиза на брега на Мексико и накрая завоюва столицата на ацтеките Теночтитлан — най-големия град в Новия свят. Той бил управляван от император Монтесума, който имал в съкровищницата си удивителни количества злато, сребро и други скъпоценни предмети. През 1521 г. испанците разрушават Теночтитлан и отнасят съкровището. Почти цялото било претопено на кюлчета, които да бъдат изпратени обратно в Испания. Малка част от златото обаче останало и от него били изработени свещени предмети за употреба в Новия свят.

Той преплете пръсти и заговори по-басово.

— Монтесума носел златно украшение на челото с изображението на бог Кетцалкоатл на него, обсипано със скъпоценни камъни. Това бил основният символ на неговата божествена власт. След смъртта на Монтесума испанците извадили камъните и стопили златото, преработвайки го в кръст. Както виждаш, много символично действие. Направили са го по същата причина, по която са изграждали черкви върху ацтекските храмове и свети места: за да превърнат символите на езическо боготворене в християнски.

— И това е кръстът, който Гауер е носел?

— Така мисля. — Очите на Чавес блестяха. — Самият кръст, който учените от дълго време смятат за изгубен за историята. Или за легенда.

— Откъде знаеш, че това е кръстът?

— Заради онези малки печати, над които си блъсках главата. Смятах ги за маркировки на пробата и каратите. Е, не са били. Всъщност са науатълски50 глифи51

. Единият е за името Монтесума, а другият е силабичен глиф за името Исус. Когато го установих, се запитах дали това не е кръстът? Обаче твърдението е необикновено, затова се захванах да търся доказателства в негова подкрепа. Писмото пред нас е такова доказателство. Смята се, че кръстът е занесен в Ню Мексико около 1600-а година, така че е естествено да бъде намерен заедно с църковното съкровище. — Той почука с дългия си пръст по компютърния екран. — Ето това съкровище.

Чу се леко почукване по вратата и влезе асистентката на президента.

— Извинете, че ви прекъсвам, но, Нора, агентът на ФБР звънеше на служебния ти телефон. Чух го и вдигнах. Тя се опитва да се свърже с теб.

— Служебният телефон? — Нора извади мобилния си телефон от джоба. По време на работата им с испанското писмо той се беше изключил. — Благодаря.

След като поздрави Чавес и му обеща бутилка „Дом Периньон“, тя отиде в кабинета си и звънна на Кори от стационарния телефон.

— Нора, опитвам се цяла сутрин да те намеря!

— Чуй, Кори, имам невероятни новини. Намерих Нантан Таза, стария апах. Жив е. И ми даде…

— Нора, спри — остро я прекъсна Кори.

— Какво има?

— Телефонът… може да е опасен. Трябва да се срещнем. На четири очи. На някое безопасно място.

— Можеш ли да дойдеш в института?

— Да. — Настъпи кратко мълчание. — Не, не е достатъчно безопасно. Моля те, ела в апартамента ми в Албакърки.

— Кога?

— Около шест.

49.

— Предупреждавам ви — каза Уотс, докато с Моруд стояха на паркинга пред таверната „Каскабел“, а светлината на премигващия кактус проблясваше на фона на вечерното небе, — това място не е приятелски настроено към пазителите на закона.

— Щом казвате. — Моруд извади снимка на Ривърс и още една, размазана и неясна, на човека в униформа на военната полиция, който го беше убил, и ги подаде на шерифа. — Ще ви оставя да говорите. Вие изглеждате като един от тях, а аз — не.

— Да. Мамка му, агент Моруд, казах ви да си обуете джинси и да сложите каубойска шапка — подхвърли Уотс с усмивка.

Моруд изпръхтя.

— Първо адът трябва да замръзне.

Уотс чу викове, последвани от женски писъци, които идваха от другата страна на неасфалтирания паркинг. Показаха се двама мъже, които размахваха юмруци един срещу друг, а момичето крещеше, явно наслаждавайки се на боя.

— Малко е рано за такова нещо, не мислиш ли? — попита Моруд. — Няма още шест.

— В „Каскабел“ никога не е прекалено рано. Между другото, бих предпочел сега да влезем, а не да чакаме до полунощ. — Уотс подръпна периферията на шапката си и закрачи през паркинга. Агентът го последва. Блъсна летящите врати, досущ като тези на кръчма в Дивия запад, и влезе в бара, изпълнен с миризмата на евтин парфюм и разлята бира. Въздухът беше задушен от цигарения дим, макар че от петнайсет години в Ню Мексико беше забранено да се пуши в заведенията.