Опашката на скорпиона

След като беше изляла яростта си, Нора усети, че се успокоява. Не беше характерно за нея да си изпуска така нервите — по-скоро Кори бе тази, която си губеше главата. Запита се дали да не поиска извинение, но осъзна, че няма да се получи. Както и да е, тя също беше прекрачила границата.

Кори продължи:

— Не се смята за неразумно агентът на ФБР да даде нещо в замяна на ценна информация.

Нора се насили да се върне на мястото си.

— Добре — кимна Кори, — ако си готова, да продължаваме. — Включи отново мобилния телефон.

Нора си пое дълбоко дъх.

— След като му дадох медицинския вързоп — поде Нора отново, — Таза ме помоли да донеса една дървена кутия. Вътре имаше два предмета: тежък златен джобен часовник, украсен със съзвездия, и парче пергамент с индианска рисунка от едната страна и избелял надпис на испански от другата.

— Лист пергамент? — ахна Кори и се наклони напред с удивление, изписано на лицето. — Скъсан на две?

— Да. Откъде знаеш?

Кори не отговори на въпроса ѝ, а попита:

— Какво ти каза старецът за него?

— Каза, че някога цялата Хорнада дел Муерто и всички околни земи, включително РБУС, са принадлежали на апахите. Преди много векове, разказа той, неговите предци срещнали група свещеници, които бързали надолу по испанския път с войници и мулета. Апахите нападнали кервана с товарните животни и ги погнали в предпланините, където испанците побягнали в търсене на удобни за отбрана позиции. Открили убежище на малък връх. Апахите ги обкръжили, но войниците ги държали на мушка, докато мулетата били разтоварени, а товарът им скрит в планината. Испанците се защитавали още известно време, но нямали вода и накрая апахите победили и избили всички. Ден по-късно по Камино Реал заловили момче от кервана, което носело писмо. Било избягало от върха по време на сражението. Момчето казало, че писмото било ужасно важно, било написано лично до испанския вожд. Апахите запазили пергамента, без да знаят какво представлява, но вярвали, че е от голямо значение за испанците. Много години по-късно един от пазителите му нарисувал картини на гърба на писмото. Свети картини, казал той, картини как Джеронимо побеждава своите врагове. Рисунките трябвало да противодействат на отрицателната сила на написаните от другата страна думи.

Таза обясни, че станал пазител на пергамента, когато наследил баща си. Тогава бил само на седемнайсет и не приел ролята си твърде сериозно. Изпитвал младежко любопитство към белия човек и неговия начин на живот. Сприятелил се с мъж на име Джеймс Гауер, много по-възрастен от него, и двамата прекарвали доста време заедно в търсене на старинни находки в планините и пустинята, която Таза познавал толкова добре. Таза бил изгубил и двамата си родители, и Гауер му станал като втори баща. Един ден му показал пергамента и Гауер веднага разбрал колко е важен.

— Гауер бил ли е способен да прочете писмото? — попита Кори.

— Оказа се, че езикът не е труден за превеждане. Труден за разчитане е шрифтът. Гауер очевидно е знаел да чете този стар шрифт и говорел свободно испански. Може и да не бил много образован, но не е бил глупав.

— Продължавай.

— И така, двамата решили да станат партньори и да намерят съкровището, описано в писмото. Като средство за спойка на съюза разменили своите най-ценни притежания. Таза дал на Гауер своя медицински вързоп, а той му поверил златния си часовник. Срязали пергамента на две и всеки получил парче като символ на тяхното съдружие.

Дълбоко в себе си Таза знаел, че търсенето на съкровището е нередно: земите, които преравяли, били свещени, а испанското съкровище носело зло. Направили си бивак в Хай Лоунсъм, купили муле и се заловили да претърсват Сиера Оскура за хълма, споменат в писмото. Търсили в продължение на няколко седмици и тогава се случило нещо немислимо.

Решили временно да се разделят, за да могат да претърсят по-голям участък. Когато вечерта Таза се върнал в лагера, Гауер и мулето още не се били прибрали от претърсването на предпланините на юг. След това, точно преди съмване, Таза го видял — внезапна светлина, по-ярка от слънцето. Каза ми, че в началото нямало звук. Светлината се разширявала с невероятна скорост, докато не заприличала на великанско око. Описа ми как се издигала в тъмното небе, сияейки с всички цветове на дъгата. Тогава долетял звукът. Това бил, каза той, ревът на дявола — нищо друго не би могло да е толкова мощно и така ужасно. Миг по-късно ураганни ветрове го запратили на земята. Когато с усилие успял да се изправи на крака, видял към небето да се издига колона от прах и да се разпространява във всички посоки, изливайки дъжд и проблясвайки от светкавици, докато през това време планините и пустините ечали от гръмотевиците.

— Мили боже! — възкликна Кори.