Опашката на скорпиона

Всички очи бяха вперени в лицата на двамата мъже, които се гледаха втренчено. Само Уотс забеляза, че докато говореше, Моруд ловко и тихо си бършеше значката в провисналия край на ризата на Стърджис.

След напрегнато мълчание Моруд се обърна и тръгна към летящите врати, а Уотс го последва. Зад тях избухна смях, дюдюкане и подсвиркване. На входа Моруд погледна назад.

— Не забравяйте Оклахома Сити.

Прекосиха паркинга и агентът се качи на пикапа си, а Уотс се настани на пътническата седалка. Когато излязоха на магистралата, шерифът се обърна към Моруд. Лицето на агента беше безпристрастно, съсредоточено гладко и по него не се виждаше и следа от случилото се току-що.

— Това изискваше самообладание.

— Така е.

— Беше чисто нападение.

— Да.

— Ако мога да попитам — продължи Уотс, — какво възнамерявате да направите? — Не добави, че на негово място вероятно щеше да духне свещичката на кучия син. Обаче трябваше да признае, че така щяха да се озоват в непозната територия.

— Достатъчно е да кажа, че върху господин Стърджис ще се излеят куп лайна. Просто трябва да реша колко дълбоко да затъне. Но в момента имам по-важни неща за вършене. Между другото, значката ми се нуждаеше от лъскане.

Излязоха на магистрала 380 и поеха на изток. Слънцето вече почти докосваше хоризонта, когато се измъкнаха от прохода през планината Азул. В южна посока шерифът зърна тънка опашка прах, осветена от лъчите на залязващото слънце. Той се взря по-внимателно. Това беше началото на черния път на Бюрото за управление на земите към Хай Лоунсъм.

— Агент Моруд?

Агентът погледна към него.

— Вашите хора работят ли в Хай Лоунсъм?

— Още не.

— Ами тогава мисля, че имаме проблем.

50.

Нора пристигна в апартамента на Кори точно когато слънцето залязваше над Сандия Крест. Кори я чакаше на вратата и я въведе вътре. Нора нямаше търпение да ѝ разкаже новините, но агентката я спря да говори и я поведе към втората спалня, превърната в офис с компютър на бюрото и купчини папки по пода. Близкото кошче за боклук преливаше от смачкани листа.

— Извинявай — каза Кори, докато отместваше купчините документи, за да освободи пътя. — Бях толкова заета с този случай, че не мога да намеря време за нищо друго. Няма да повярваш колко канцеларска работа трябва да вършат агентите на ФБР. В службата има още папки.

Тя издърпа стол и го сложи до бюрото пред триножник, на който беше поставила мобилния си телефон вместо видеокамера.

— Нора, седни. Аз ще си водя бележки и ще запиша твоите показания.

— Винаги съм искала да стана звезда в социалните медии — подхвърли Нора, опитвайки се да разведри атмосферата.

Кори не се усмихна.

— Ще седна тук и ще задавам въпросите. — Тя включи мобилния телефон на видеозапис и започна. — Добре, разкажи ми за пътуването си при Нантан Таза и какво откри там. Всичко, което кажеш, ще бъде регистрирано като доказателство в случая.

Това беше една страна на Кори, която Нора не помнеше да е виждала. Започна с описание на ездата, откриването на умиращия Таза и връчването на вързопа.

В този момент Кори бързо спря записа.

— Чакай малко. Дала си му медицинския вързоп? Шегуваш ли се?

— Не.

— Но… — На Кори ѝ беше трудно да произнася думите заради свитото си гърло. — Той беше доказателство. Доказателство. Ти го знаеше. Имаш ли представа колко трябваше да се боря, за да изкарам тази стара мръсна торба от шибаната сграда?

При тези думи радостната възбуда на Нора се изпари заради надигащата се вълна от раздразнение.

— Тази стара мръсна торба по случайност си имаше собственик. Аз му я дадох, за да получа нещо в замяна. Нещо ценно.

— Как, по дяволите, ще обясня това на шефа? — попита Кори, повишавайки тон. — И бездруго вече съм в черния му списък. А изчезването ти с това доказателство, за което аз се разписах — забрави ли? — ще прелее чашата.

— Значи сега се опитваш да стовариш вината на мен? — ядоса се Нора и също повиши тон. — Не съм те молила да идваш на разкопките ми със сълзливата си история как си оплескала нещата, да ме молиш да прекося половината щат, за да ти помогна. Знаех си, че не трябва да се набърквам. Аз съм тази, която ти прави услуга.

— Това не извинява действията ти. Поверих ти това доказателство. Очаквах, че ще действаш в рамките на закона. Освен това, щом видя мястото, едва успях да те откъсна от него!

— Все едно наркотърговец да обвинява купувача, че е станал зависим! — Цялото разочарование и раздразнение, които потискаше повече, отколкото съзнаваше, сега изригнаха едновременно. — Трябва да знаеш, че не си единствената с проблеми в работата. Като прахосах цялото това време, за да ти помагам, просрочих графика на разкопките… и рискувам да пропусна наистина важно повишение. Заради теб. — Тя стана. — Както и да е. Свърших и съм вън от играта.

— Нора, почакай.

— Върви по дяволите. — Тя се обърна да си върви.

— Нора, извинявай. Не знаех, че съм ти създала такива затруднения.

Дишайки тежко, Нора се поколеба.

— Спомена, че си получила нещо ценно в замяна?

— Да.

— Може би ще успея да го използвам като извинение, за да предпазя и двете ни от неприятности.