— Тази истина просто не е правдоподобна — заяви Ренин, повишавайки тон и подчертавайки ядосано фразите си с удари с юмрук по масата. — Не, събитията не са се развивали така! Съдбата няма такава рафинирана жестокост и случайностите не идват една след друга с такава чудовищна последователност. Невероятна случайност е, че точно през същата нощ, в която и докторът, и слугата, и слугинята били излезли от къщата, едновременно и двете жени получили родилни болки, и едновременно родили двама сина. Дори без да прибавям към това още ред по-изключителни събития: лампи, които не горят, и свещи, които угасват, това е хиляди пъти невероятно. Не е допустимо и една акушерка да сбърка това, което е най-важното в нейната професия. Колкото и претрупана да е от работа тя и колкото и притеснена да е от непредвидени обстоятелства, у нея винаги се запазва инстинктът, който няма да й позволи да сложи двете деца заедно, и то така, че после да не знае как да ги различи. Дори да допуснем, че ги е поставила едно до друго, пак първото е сложила отляво, второто отдясно, или обратното. Дори и да са повити с еднакви пелени, пак има някаква дребна подробност, която би ги отличавала, която паметта й ще отбележи и после възпроизведе, без да е необходимо много-много да мисли. Да стане такава поредица от грешки? Изключено! Да не могат да се различат децата? Лъжа! В сферата на условностите всичко може да се приеме за възможно — да се измислят какви ли не фантасмагории, да се съгласуват всички противоречия, но в реалността винаги има една неподвижна точка, една брънка от веригата, около която се групират всички събития, следвайки своя логически ред. Затова твърдя най-категорично, че г-ца Бусиньол не е могла да се излъже относно идентичността на децата.
Ренин произнесе всичко това с такава увереност, сякаш бе присъствал на станалото през онази нощ. Убедеността му бе толкова силна, че разколеба увереността на тези, които не се бяха съмнявали в достоверността на тази история повече от четвърт век.
Двете жени и техният син се притискаха в него, отрупвайки го с въпроси.
— Но значи, според вас, тя знае?… Тя може да си спомни?…
Ренин се поправи:
— Не произнасям окончателно присъдата си. Твърдя само, че в нейното поведение през онези часове има нещо, което противоречи както на собствените й думи, така и на самата истина. Цялата тази неприемлива мистерия, която тежи върху трима Ви, произтича само от минутна невнимателност. Според мен тя знае как стоят нещата. Аз твърдя само това.
Жан-Луи възнегодува. Искаше му се да се изплъзне от властта на този човек.
— Да, но това го твърдите вие… — каза саркастично той.
— Така е било — подчерта категорично Ренин. — Не е необходимо да се присъства на определена случка, за да се разбере тя. Разумът и интуицията ни дават доказателства, не по-малко съкрушителни от самите факти. Акушерката Бусиньол крие някаква тайна, която ние не знаем.
С дрезгав глас Жан-Луи, заеквайки каза:
— Тогава да побързаме! Тя живее в Карекс!… Можем да я извикаме.
Една от двете майки веднага възкликна:
— Отивам да я доведа.
— Не — възрази Ренин. — Не трябва да ходи никой от вас тримата.
Ортанз предложи:
— Съгласен ли сте да отида аз? Ще взема автомобила и ще убедя жената да дойде с мен тук. Къде живее тя?
— В центъра на Карекс — обясни Жан-Луи, — има едно малко дюкянче. Шофьорът ще ви го покаже… Г-ца Бусиньол… я познават всички.
— Но най-важното, мила приятелко, не я предупреждавайте за нищо. Ако се безпокои, толкова по-добре. Но не бива да знае защо я викаме. Това е необходимо, ако искаме да успеем.
Ортанз тръгна. Измина около половин час в напрегнато мълчание.
Ренин се разхождаше из залата, в която красивите старинни мебели, скъпите килими и изящните подвързии на книги показваха, че Жан-Луи има добър вкус. Това помещение беше наистина негово. През полуотворените към страничните малки апартаменти врати се забелязваше лошият вкус на двете майки. Ренин приближи до младежа и пошепна:
— Богати ли са?
— Да.
— А вие?
— Прехвърлиха ми тази къща заедно с околните земи. Всичко това осигурява предостатъчно моето съществуване.
— Те имат ли роднини?
— Имат сестри — и едната, и другата.
— Следователно могат да отидат да живеят при тях, нали?
— Да, и вече са обмисляли тази възможност. Но… господине… не е там въпросът… Страхувам се, че вашата намеса ще бъде безрезултатна. Заявявам ви още веднъж…
Шумът от пристигналия автомобил прекъсна думите му. Двете жени скочиха и бяха готови да започнат да разпитват акушерката веднага, но Ренин каза повелително:
— Оставете на мен да говоря с нея и не се учудвайте на начина ми на действие, колкото и необикновен да ви се види. В случая не трябва само да й задаваме въпроси, а да я изплашим, за да я сломим. След като се обърка, тя няма да може да обмисля всичко, ще започне да греши и после вече ще проговори.
Автомобилът направи завой и спря пред прозорците.
Ортанз скочи и протегна ръка на една възрастна жена с боне на главата, кадифен черен корсаж и дебела тъмна пола.