Пешките падат първи

— Готов съм да отговоря на всякакви въпроси, другарю полковник. Как мога да ви докажа, че не съм вземал никакви пари от фирма „Артекс“? Именно — как мога да ви го докажа?

— Ами много лесно. Донесете ми всички документи, които сте успели да откриете през осемте месеца работа. Искам да видя реалния резултат от труда ви. Или от вашето заплатено безделие. Там вече зависи. И не забравяйте да ми покажете документите, които Агаев ви е донесъл от Уралск.

„А, за това ще имаш да вземаш! — ядосано си помисли Дмитрий. — Славка Агаев донесе със себе си две папки. В едната бяха материалите за бракуваните металосъдържащи прибори, а в другата — за златосъдържащите отпадъци от производството. Аз взех от него документите за отпадъците и не смятам да ги показвам на никого, дори под заплаха от разстрел. А документите за приборите останаха у Агаев. Сега той сигурно вече е пристигнал в своя Уралск. Самолетът му е излетял рано тази сутрин и времето май е добро, едва ли полетът е бил забавен. Интересно — откъде знае Мукиенко за срещата ми с Агаев? Вярно, ние си разменяхме съобщения по телетипа, съвместната ни работа не беше тайна, но полковникът никога не е проявявал видим интерес към работата ми относно Уралск.“

— Не взех документите от Агаев, само ги прегледах и му ги върнах.

— Естествено вие разчитате на обстоятелството, че никой не ще може да опровергае думите ви — кой знае защо, тъжно каза Мукиенко.

— Думите ми може да потвърди самият Агаев. Защо трябва да ги опровергава?

— Престанете, Платонов! — кресна изведнъж Мукиенко. — Прекрасно знаете, че Агаев няма да потвърди думите ви.

— Защо? — Дмитрий все още не изпитваше нищо, освен раздразнение и умора. Предчувствието за нещастие не можеше и не можеше да си пробие път през тежката, сякаш налята с олово мъгла, обвила мозъка му. Нито веднъж в живота си Платонов не бе изживявал толкова болезнено и тежко мъката от такава загуба, макар да бе погребал много хора — и роднини, и приятели.

— Защото Агаев е бил намерен убит един час след като са ви видели заедно с него. И не ми разправяйте, че не сте знаели това. Дмитрий Николаевич, не обичам да си правя прибързани изводи, но също така не е в моите принципи и да протакам решаването на въпросите. Имате на разположение десет минути. Или за тези десет минути ще ми представите доказателствата, че не сте убили Агаев и не сте взели за това пари от фирмата „Артекс“, или след десет минути ще си излезете оттук с белезници. Чухте ли ме, Платонов? Платонов!…

Дмитрий се подпря на стената и ръката му се вкопчи в лявата половина на гърдите.

— Не може да бъде — дрезгаво прошепна той. — Не ви вярвам.

— А трябва, Дмитрий Николаевич. И не ми разигравайте тук сърдечен пристъп. Имате на разположение вашите десет минути.

— Разбира се, разбира се — заломоти Платонов, като се мъчеше да надвие болката, която се разливаше из лявата страна на тялото му. — Сега ще ви донеса всички документи, в касата ми са. Аз ей сега, сега… — Обърна се с усилие и излезе от кабинета. Десет минути. Не са много, като се имат предвид размерите на зданието на Министерството на вътрешните работи.

Отиде в кабинета си и мислено благодари на съдбата, че колегата му в момента го нямаше. След минута и половина, пъхнал под езика си таблетка валидол, той заключи вратата и като се стараеше да не тича, тръгна към стълбището. Реши да не използва асансьора. След като изскочи на улицата през службата за пропуски, хлътна веднага в метрото и бързо се затича надолу по ескалатора. Когато изтекоха десетте минути, отпуснати му, за да може да се оправдае, Платонов вече се качваше във влака по посока на Конково. Неговата светла жигула така си и остана пред зданието на министерството.

3.

„Добре че Мукиенко не знае за Тарасов — мислеше си Платонов, застанал в ъгъла на поклащащия се вагон на метрото и тъпо загледан в мяркащия се пред очите му черен мрак. — Да, но аз знам. И не мога да си затворя очите за това. Преди три дни беше убит Юрий Ефимович, вчера — Славка. И този паричен превод. Здравата са ме обсадили. Но кой? Кой? Господи, колко жалко за Славка! Такова добро момче… Как така не се е опазил? Та той имаше оръжие, знам със сигурност, видях го, когато разкопча якето си. Че и Валентина са намесили. Но кога са успели да организират проверката? Нима вчера? Какъв съм глупак, снощи трябваше да се прибера вкъщи след работа, а не да ходя у Альона — така още оттогава щях да знам за парите от «Артекс» и днес нямаше да изглеждам толкова зле в кабинета на Мукиенко. И друго е лошо: някой е успял да разкрие ролята на Тарасов.“

Той излезе от метрото на станция „Беляево“, купи си от касата жетон за телефона и се обади на жена си.

— Валя, имам неприятности — каза веднага щом тя вдигна слушалката.

Това означаваше, че разговорът ще бъде пределно кратък, че няма време и разтревожените възклицания трябва да бъдат сведени до минимум.

— Представи си, и аз! — сухо отговори Валентина, която не обичаше Платонов да не се прибира вкъщи нощем, дори причината за това да бе повече от уважителна.

— Какво има?