Пешките падат първи

— Първо обяснение: всичко това е чиста случайност. Парите от „Артекс“ са дошли във фирма „Натали“ абсолютно законно или обратното — по погрешка, но и в двата случая не са били предназначени да ме подкупят. Тарасов е бил убит по една причина, Славка Агаев — по съвсем друга, просто съвпадение по време. Вярно, съмнително е, но какво ли не се случва в този живот! Второ обяснение: някой иска да съсипе делото за приборите и златните отпадъци, но тъй като аз съм отишъл в разследването си твърде далече и знам прекалено много, този човек трябва да измъкне от ръцете ми цялата доказателствена база и всичките ми квалифицирани помощници, и то да го направи така, че да обвинят пак мен. Разбираш ли?

— Разбирам, Дима. Само че какво общо има тук Каменская? Ако обичаш, извади дълбоките чинии, за да сипя борша.

— Да ти помогна с нещо? — сепна се Платонов, който едва сега се сети, че Кира, която цял ден е била на крак, обикаляла е града с такси и пеша, още с прибирането си вкъщи беше застанала край печката като примерна съпруга на лош съпруг, а той седи на табуретката и философства. „По дяволите, Валентина много ме е разглезила! — помисли си той с досада. — Винаги когато отива в кухнята, ме вика — да съм поседял с нея и да съм й говорел, докато тя готви.“

— Не, няма нужда, вече всичко е готово. Не ми отговори за Каменская. Внимавай, че боршът е горещ. Вземи си малко сметана.

— Разбираш ли, ако някой иска да ми подложи крак, той вероятно е от нашата система, от милицията. Впрочем не, трябваше да започна другояче. Човекът, който иска да съсипе делото, е заинтересован от него, тоест това е човек, който печели от машинациите с приборите и отпадъците. Като е наблюдавал действията на Славка Агаев в завода в Уралск, той е можел приблизително да предположи в каква посока рови той и кого подозира. Славка се вижда отвсякъде и тези хора спокойно може да са го убили и в това няма нищо невероятно. Но те не може да са знаели за Юрий Ефимович. За да откриеш, че Тарасов е мой агент, трябва да си детектив, и то опитен детектив, а не начинаещ и не апаратчик, а за страничен човек и дума не може да става. Значи в операцията по провалянето на делото се е включил служител от милицията. Откъде да знам от какво ниво е този служител? От нашето министерство ли е? От Московското градско управление на вътрешните работи ли е? От районното ли? От Уралск? Един дявол знае откъде е. Може да е всеки. Между другото — включително и Каменская. Затова за мен е важно да знам как постъпва тя с информацията, която ти й даваш. Ако я споделя с останалите, значи и през ум не й минава, че може всичко срещу мен да е скалъпено, значи изобщо не разсъждава на това ниво. Ако пък не я споделя, за мен е важно да знам защо. Защото предполага, че всичко може да е скалъпено ли? Или защото е заинтересована да ме натопи?

— Но, Дима, щом не вярваш на никого, защо тогава ме накара да се обадя на този генерал — Заточни? Нали и той може да е заинтересован делото да бъде провалено! Или в него си абсолютно сигурен?

— Абе в никого не съм сигурен. — Платонов притеснено хвърли лъжицата на масата и подпря брадичка върху събраните си длани. — Фактът, че Сергей Русанов е бил включен в групата по инициатива на Иван Алексеевич, означава, че Иван пази детективите си, грижи се за тях, цени ги, а не ги предава на първия срещнат при първото поискване. Ако Заточни искаше да ме провали, той по никакъв начин нямаше да допусне Русанов до това разследване, защото разбира: Серьожа ще даде мило и драго само за да ми помогне.

Известно време Кира мълчаливо дъвка салатата, без да повдига очи от чинията. Мълчанието изведнъж стана неловко и тягостно. Без да си продумат, двамата приключиха с обяда, Платонов помогна на Кира да измият чиниите и да разтребят масата.

— Хайде да пием чай в хола — неочаквано предложи тя. — Сега по телевизията ще започне „Джентълмени с късмет“, много обичам този филм.

— Разбира се — зарадва се Платонов. Слава богу, атмосферата се бе поразведрила, макар че той изобщо не можеше да проумее кое бе причинило внезапното напрежение преди няколко минути.