Пешките падат първи

— Андрюшенка, ако си имаме работа с луд маниак, на него може да му попречи всеки — дори родната му майка. Затова е маниак. Само че стреля прекалено добре за луд човек, не намираш ли?

— Вече го намерих и си го имам наум. Е, кого ще разработваме на първо място? Психически болни или състезатели по спортна стрелба?

— И едните, и другите.

— Ей, голяма идеалистка си! — тъжно се позасмя Андрей. — Откъде ще взема толкова хора? Не разполагам с инкубатор, инак щях лично да седя и да ги мътя.

— Слушай, а защо твоето ръководство не постави въпроса за създаване на съвместна група с нас? Убийствата се извършват в областта, но нали потърпевшите са московчани — само без последния.

— Абе имат си някакви свои съображения, нещо се правят на интересни, ставало дума за лоялност и така нататък. Знам, че въпросът е повдиган, но засега няма резултат. Защо, ти отказваш ли да ми помагаш без официална заповед?

— Разбира се, че не, моля ти се, ще направя всичко, което ти трябва. Нали отношенията помежду ни не са просто служебни! Я да взема аз да те свържа с Боря Шалягин, той сега е командир на отряд със специално предназначение, бил е европейски шампион по спортна стрелба. Той ще те ориентира на първо време. Искаш ли?

— Искам. Благодаря ти, Асенка.

4.

Кира се прибра късно и Платонов се изтормози, докато я чакаше. Сутринта тя бе отишла в службата си, за да вземе отпуск, после се обади на Каменская, както я бе помолил Дмитрий.

— Засега не мога да кажа нищо определено — каза й Каменская. — Онова, което ми съобщихте вчера, отчасти се потвърди, но трябва да проверим още някои неща. Може би Дмитрий има някакви версии, обясняващи кой и защо може да е убил Агаев?

— Не знам — притеснено отговори Кира. — Нищо не ми е казвал.

— Ами попитайте го. Кажете му, че аз го моля да ми отговори на този въпрос.

— Добре, ще го попитам — машинално отговори Кира и веднага се сепна: — Вярно, не знам кога ще ми се обади, нямам връзка с него.

— Разбира се, разбира се — миролюбиво се съгласи Каменская, сякаш не бе забелязала нейната грешка. — Разбирам ви. Но ако случайно се обади, попитайте го.

— Ще го попитам — послушно повтори Кира.

Вкъщи тя честно преразказа на Платонов целия разговор с Каменская, без да крие от него грешката си, която очевидно ужасно я бе разстроила.

— Нищо, нищо — утеши я Дима. — Ако Каменская е толкова умна, за каквато я представят, тя и без това разбира, че никъде не съм заминал. А пък ако не се е сетила сама, значи и грешката ти не е забелязала.

— Ами ако съм ти направила беля?

Днес Кира беше с рокля от светъл трикотаж с бродерия на якичката, с която приличаше на ученичка. Огорчената й физиономия и пълничките устни още повече засилваха впечатлението, като й придаваха вид на нажалено провинило се момиченце.

Платонов я изпрати по магазините да търси тапети, бяла боя, лепило и други материали за ремонт. На връщане тя трябваше да се обади на Русанов и Дмитрий очакваше с нетърпение резултатите от този разговор.

Кира се върна, натоварена с ролки тапети.

— Наложи се да взема такси — бъбреше тя, докато вкарваше покупките си в апартамента. — Пак добре, че случих на свестен шофьор, обикаля с мен чак до Москворецкия пазар, после ми помогна да изберем плочки, защото аз нищо не разбирам от плочки — кои са за под и кои за стени. Извинявай, че се забавих доста.

— Обади ли се на Русанов?

— Да. Дима, засега всичко е много лошо. Той каза да кротуваш и да не си подаваш носа навън, много сериозно те подозират. Някакъв шофьор те е видял близо до мястото, където е бил убит Агаев.

— Но аз наистина бях близо до това място — сви рамене Платонов. — Нали закарах Славик дотам и не го крия.

— Ето, виждаш ли, а те точно затова те подозират. С една дума той поръча да ти предам, че прави всичко, което е по силите му, за да ти помогне.

— Знае ли, че си се обаждала на Каменская?

— Аз не съм му казвала.

— А по думите му усеща ли се, че знае?

— Ох, Дима, не знам! Та аз не съм детектив, не разбирам от тези неща. Сигурно нямам усет. А това важно ли е?

— Разбираш ли, за мен е важно да знам дали Каменская разказва на останалите за твоите обаждания. Ако да, тогава тя вярва безрезервно на колегите си и не вярва твърде на мен. Ако не — значи допуска, че ти й казваш истината, а тази истина пречи на някого.

Докато го слушаше, Кира сръчно режеше зеленчуци за салатата и едновременно поглеждаше кюфтетата, които се пържеха в тигана.

— Сигурно съм глупава, но не разбирам много добре какво имаш предвид — виновно каза тя и посегна за солта и пипера.

— Че какво има за разбиране! — натъжено въздъхна Платонов. — На фирмата, в която работи жена ми, са били преведени пари, и то страшно много пари. После беше убит мой агент. После, два дни по-късно, убиха помощника ми. Как може да се обясни това?

— Е, как? — попита Кира, без да откъсва поглед от бързо движещия се нож.