Пешките падат първи

— Мисля, че се разбрахме за всичко — каза най-спокойно гостът, вдигна чашката с коняк и направи нещо като приветствен жест. — Не смея да ви отнемам повече време.

Той гаврътна коняка, стана и като се поклони учтиво на Кабанов, излезе от салона.

Виталий Николаевич се загледа с омраза подире му. Класическа ситуация, която в световната литература е получила наименованието „асансьор към ешафода“. Накъдето и да обърнеш поглед — пътят е един: или към подсъдимата скамейка, или към гробищата.

Девета глава

1.

На вратата се позвъни точно в момента, когато Настя Каменская се канеше да вземе горещ душ, за да се поотпусне и да накара сгърчените от нервното напрежение мускули на гърба и на врата си да отдъхнат. Тя ядосано смъкна от главата си пластмасовата шапчица, навлече пеньоара и тръгна към външната врата.

Даша нахълта в апартамента, понесла със себе си ароматите на пролетта, свежестта и горещата си младост. Целуна Настя по бузата и веднага свали свободния, напълно скриващ шестмесечната й бременност шлифер, след което се втурна като вятър към кухнята.

— Дашка, колко пъти трябва да ти казвам да не хвърчиш насам-натам като обезумяла! — упрекна я Настя, докато помагаше на младата жена да извадят покупките от огромната пазарска чанта.

— Това е полезно за здравето — авторитетно заяви Даша. — Сърцето трябва да се товари, инак ще стане мързеливо.

— Абе ти внимавай да не стане някоя беля — поклати глава Настя. — Имаш късмет, че скъпото ми братче не ти вижда как се качваш по стълбите без асансьор и мъкнеш тежки торби. Между другото какво става с развода му? Напредва ли?

— Не знам. — Даша безгрижно сви рамене. — Аз не го питам, а и той не ми казва.

— А защо не го питаш?

— Притеснявам се. Неудобно ми е някак си.

Настя внимателно погледна гостенката си. Нейното очарователно личице почти не бе загубило своята прелест, само руменината, която по-рано толкова нежно украсяваше бузите на Даша, явно бе се изгубила. Ала очите й бяха все така яркосини и огромни, а изразът на лицето й си оставаше приветлив и мил, както преди. Настя си спомни как преди половин година се запозна с Даша — момичето на природения си брат, и помисли, че Даря е невероятна лицемерка, защото такива жени, каквато тя й се стори от пръв поглед, просто не съществуват. Няма и не може да има в нашата съвременна руска действителност такава доброта и доброжелателност, такава нежност и безкористност, съчетани с бърз остър ум, наблюдателност и мъжество. Само Дашка със своя характер беше способна да се стеснява да попита човека, чието дете се готви да роди след три месеца, как вървят нещата с развода му и кога тя ще може да разчита, че ще стане законна съпруга на Александър Павлович Каменски, този преуспял и доста богат бизнесмен.

— Даря, държиш се глупаво! — каза й строго Настя. — Разбирам, не искаш всички да си мислят, че напираш да се омъжиш за богаташ, но и стеснителността си има граници. Ако не напомняш периодично на Саша желанията си, той ще си помисли, че всичко и така си е наред и това положение напълно те задоволява. Дашенка, мила, хората, които обмислят с удоволствие неприятни за тях неща, са невероятно малко на този свят. Основната маса човешки същества предпочитат да изтласкват неприятните мисли от съзнанието си и да разсъждават така, както на тях им харесва. Разводът е тягостно събитие за Саша, но не защото той е лош човек, а просто защото винаги и на всички хора им е тягостно да се развеждат, независимо от причината за развода и степента на собствената им вина. Тягостно е и толкоз. И ако един развод може да бъде избегнат, хората като правило гледат да си измислят всякакви поводи за протакане и отлагане, само и само да не тръгнат по тази крайно главоболна пътека. Нашият Саня може и да е гигант на деловата мисъл, но изобщо не е гигант на волята и мъжеството, тъй че ако ти си мълчиш и се преструваш, че всичко е прекрасно и го обичаш и ще го обичаш независимо от матримониалния ви статус, той никога няма да се разведе. Разбра ли ме?

— Няма да мога — тихо каза Даша и наведе глава. — Няма да ми се обърне езикът. Нали самата аз му казах, че ще го чакам толкова, колкото трябва, че винаги ще го обичам — без значение дали ще се ожени за мен или не.

— Но ти няма да се отречеш от думите си — възрази Настя и включи газта под чайника. — Да, готова си да чакаш колкото трябва, но въпреки това имаш право поне да знаеш колко точно трябва да чакаш. Нека ти каже например: „Даша, трябват ми пет години.“ Ти няма да започнеш да хленчиш и да крещиш, че пет години е прекалено много, че си готова да чакаш само пет месеца, нали така? Не, ти си готова да го чакаш пет години, но искаш да бъдеш сигурна, че след пет години нещата ще се уредят. Или той ще се ожени за теб, или ще го пратиш… ще ти запиша адреса, през тези пет години тъкмо ще го научиш наизуст.

— Хайде стига, не искам да говорим за тъжни неща — решително заяви Даша и скочи от табуретката. — Сватбата ти е след месец, а ти ми мътиш главата с разни глупости. Тръгвай да се заемем с гардероба ти.