Пешките падат първи

— Ами представи си, че един прекрасен ден отиваш да вземеш Даша, за да я заведеш в гражданското. А кой ще бъде свидетел от нейна страна? Обикновено жените канят за тази цел някоя близка приятелка и изобщо в гражданското се канят поне двама-трима близки хора. И значи ти се явяваш като ангел от небесата, за да заведеш Даря в гражданското, а тя няма нито свидетелка, нито приятелки, нито рокля, и изобщо точно този ден изглежда зле или нещо не се чувства добре и трябва да отиде на лекар. Да си се сещал случайно за такава възможност?

— Благодаря ти, че ме подсети — сухо каза Саша. — Ще поговоря предварително с нейните приятелки и ще отида заедно с тях. Твоята приземеност може да развали настроението и на най-оптимистично настроен глупак.

Настя почувства как бузите й пламват. Да, природата явно не я е надарила с тактичност. Едно грозновато и необичано от никого момче е израснало в грозноват и необичан от никого мъж, чиято съпруга се е омъжила за него по сметка. И ето че той е имал късмета да срещне невероятното момиче Даша, което го обича предано и безкористно. И нима той може да надвие изкушението да се изяви в ролята на прекрасния принц? И може ли някой да го упрекне за това? Може би денят, моментът, когато той ще влезе при Даша, ще я хване за ръка и ще я качи в колата, за да я заведе в гражданското, ще бъде неговият звезден час. Може би това ще бъде изобщо най-хубавото нещо, което той ще съумее да направи в живота си…

— Извинявай — виновно каза тя. — Не исках да те обидя. Да повикам ли Даша на телефона?

— Няма нужда. Кажи й, че ще мина да я взема в единайсет. А, и друго исках да ти кажа, Ася…

— Да?

— Макар и това да е в разрез с твоите принципи, моля те, не й казвай нищо.

— Разбира се.

Когато приключи с приготвянето на вечерята, Настя отиде на пръсти до стаята и надникна през открехнатата врата. Даша съсредоточено подреждаше дрехите й: светлите и тъмните блузки и сака — на дивана, светлите и тъмните поли и панталони — на единия фотьойл, роклите — на другия, шаловете, кърпите, коланите и другите аксесоари — на бюрото, до компютъра.

— Даря, вечерята е готова — извика я Настя и направи няколко крачки назад към кухнята.

След като хапнаха набързо, те пристъпиха към онова, което Настя мразеше с цялата си душа — пробването на дрехите. Благодарение на безупречния вкус на майката на Настя — Надежда Ростиславовна, която работеше в Швеция, дрехите, които тя й бе изпращала или донасяла, бяха елегантни, стояха великолепно на високата слаба фигура и прекрасно се съчетаваха една с друга. Даша успя доста бързо да подбере поне четири тоалета, с които не би било срамно да идеш не само на собствената си сватба, но дори на прием в английското посолство. Особено изискано изглеждаше дългата перленосива рокля с коприненото сако миши цвят.

— За тези тоалети трябва много внимателно да се гримирам — недоволно каза Настя, докато се оглеждаше в огледалото. — Моята безцветна физиономия е в състояние да развали всеки тоалет. И косата ще трябва да си боядисам, за да не се слива със сакото.

— Е де, не си измисляй! — възмути се Даша. — Имаш прекрасна коса с цвят на платина, с нищо не се слива.

— Косата ми не е платинена, а сива — невъзмутимо я поправи Настя. — Не е нужно да ме ласкаеш.

— Не те лаская, истината ти казвам. Ама защо толкова не се обичаш?

— Че за какво да се обичам? За лицето, което е невъзможно да се запомни — толкова е неизразително и банално? За безцветните очи? За белезникавите вежди и ресници? Отвори си очите, Дашенка! Друг е въпросът, че нямам никакви комплекси по повод собствената си непривлекателност. Знам, че ако си загубя два-три часа, мога да се превърна в красавица от суперекстра категория — и понякога го правя, когато е крайно необходимо. Но инак ме мързи да се занимавам с това, не ми е интересно как изглеждам и дали мъжете ме харесват.

— А какво ти е интересно?

— О, това е много дълга и широка история, ако взема да ти разказвам — разсмя се Настя. — Ето ти например обичаш ли пролетта?

— Много — тръсна глава Даша.

— Както си вървиш по улицата и си мислиш, че ето, пролет е, април, небе, кокичета и така нататък, нали?

— Разбира се. Мисля си за тези неща и се радвам, старая се да дишам по-дълбоко, за да попия пролетта в себе си. Ами ти, Настя?

— А аз, слънчице, съм морален изрод. Ето, вървя си днес по улицата и си мисля, че през март в Московска област са извършени четири убийства и април започна със съвършено същото убийство, и ми е интересно как настъпването на пролетта ще повлияе на този загадъчен убиец. По-агресивен ли ще стане, както се случва с хора, които имат зле лекувана черепно–мозъчна травма, или ще омекне и ще се отплесне по някаква любовна история? Ще окаже ли промяната на метеорологичните и природни условия извън града някакво влияние върху неговата престъпна активност? И дали същата тази промяна ще окаже влияние върху нашите възможности най-сетне да заловим това чудовище!

— Слушай, а поне от време на време не се ли сещаш за сватбата си?