Пешките падат първи

Даша беше продавачка в отдела за дамско облекло в скъп моден магазин. Когато научи, че Настя най-сетне се е решила да се омъжи за своя стар приятел и любим Алексей Чистяков, тя решително се зае с подготовката на сватбения тоалет на бъдещата си роднина. Настя веднага категорично отказа да купува каквото и да било специално за сватбата, като се оправда със скромния си бюджет и вроденото си отвращение към разкоша и тържествеността. Отначало Даря се разстрои, защото вече беше харесала в своя магазин няколко много изящни и елегантни тоалета — баснословно скъпи, но пък напълно достойни да заменят бялата сватбена рокля с нейните безумни рюшчета и глупави дантелки.

— Добре, щом си толкова упорита, ще ти комплектувам дреха за сватбата от това, което имаш в гардероба си — заяви тя твърдо.

— Защо е нужно? — учуди се Настя. — И сама мога да си извадя дреха от гардероба.

— Да бе, ти ще извадиш! — засмя се Даша. — Ако не стоя до теб и не си отварям очите на четири, ти ще отидеш в гражданското с дънки, маратонки и фланелка с някаква идиотска рисунка. Анастасия, след една година ще станеш подполковник, а у тебе няма сериозно отношение към живота дори като за младши сержант.

Днес Даря явно се бе настроила да изпълни заканата си. Отиде в стаята, отвори гардероба, с едно ловко движение събра всички окачалки с дрехи и ги хвърли на дивана. После се повдигна на пръсти и започна да измъква куфарите от надстройката. Щом видя това, Настя ужасена се втурна към нея.

— Дашка! Ти да не откачи! Махни се оттук незабавно! Аз ще ги сваля. Имаш ли поне малко ум в главата? Ами че те са много тежки!

Когато куфарите с отворени капаци и пътните чанти бяха подредени на пода, Даша си пое дъх.

— Това е. Сега марш в кухнята и не искам да ми пречиш, докато не те повикам!

Настя с облекчение напусна стаята и се зае с вечерята. Ако не беше дошла Даша, тя щеше да си направи две пържени филии с кашкавал и салам и да ги хапне с огромна чаша силно кафе. Но бременната Даша трябваше да се храни по съвсем друг начин. Впрочем деликатността на младата жена бе наистина безгранична. Понеже беше дошла на гости при сестрата на бъдещия си съпруг и знаеше, че тя твърде рядко влиза в магазин, а да готви изобщо не обича, Даря бе донесла със себе си всичко, което можеше и трябваше да яде: плодове, кисело мляко, извара, кашкавал, пълнозърнест хляб, две краставици и един огромен червенобузест домат за салатата.

Настя тъкмо бе започнала да прави десерт от извара, кисело мляко и ситно нарязани плодове, когато се обади брат й Александър.

— Здрасти, сестричке! Моята красавица при тебе ли е?

— Тук е. Санечка, докато тя не ме чува, искам да ти задам един нескромен въпрос: ти смяташ ли най-сетне да се разведеш или само мотаеш момичето? Между другото тя ще ражда след три месеца, ако не си забравил.

— Ася, ти май ме смяташ за абсолютна гадина. Прав ли съм?

— Абе не, мисля, че не те смятам за такъв. Но малко по малко започвам да си го мисля.

— Тогава искам да знаеш: нашето дете ще се роди в законен брак. Решил съм всички проблеми със съда, не си делим имуществото, оставям всичко на жена си и след три седмици купувам нов апартамент и премествам Дашка там. С гражданското съм се разбрал — поради бременността на младоженката ще ни регистрират без изпитателен срок, буквално в деня на подаването на заявлението. Ще отидем, ще попълним анкетите и след половин-един час ще ни дадат брачното свидетелство. Най-много до месец всичко това ще стане.

— А защо Даша не знае нищо? Защо не си й казал това, което каза сега на мен?

— Ася, трудно е да ти обясня…

— Хайде опитай! — ядосано каза Настя. Изпитваше срам, задето бе таила такива лоши мисли за брат си, а се ядосваше и на него, задето със своята потайност я бе принудил да си мисли всичко това.

— Обещай ми, че няма да се смееш.

— Обещавам.

— Исках да бъде като в приказка. Както няма нищо и изведнъж — раз! — всичко е готово. Разбира се, ако Дашка ме беше попитала, щях честно да й кажа, но тя не ме пита и аз си помислих, че така дори е по-добре. Нека да не знае, че всъщност вече почти всичко е приключено. И ето че в един прекрасен ден ще отида при нея, ще я кача в колата и ще я заведа в гражданското, а оттам — в новия апартамент.

— Саня, ти…

— Какво?

— Не знам как да го кажа… но не си прав.

— Защо?

— Защото Даша носи твоето дете и от всяко положение е по-добре да живее в радостно очакване, в приповдигнато настроение, да бъде щастлива, а не потисната. Защото сега тя не знае нищо и се измъчва, нима не разбираш това?

— Но аз искам да й поднеса едно чудо — като в приказка, разбираш ли?

— Всичко разбирам, но, Санечка, миличък, едно чудо от локален мащаб може да поднесе на хората не празник, а неудобство.

— Не те разбрах? — полувъпросително каза Александър Каменски.