Пешките падат първи

— Разбира се, всеки ден. Щом бъде извършено ново престъпление или започваме разследване, си мисля: добре че не се омъжвам днес. Сърцето ми просто усеща, че на тринайсети май, точно в момента, когато ще трябва да изляза от къщи, ще се случи някакво престъпление на века и аз ще започна да се тормозя, че вместо да тръгна за местопрестъплението, за да видя всичко с очите си и да започна работа, ще трябва да отида в глупавото гражданско за някаква глупава сватба.

— Не за глупава, а за собствената ти сватба — укорително я поправи Даша. — Не е хубаво да си толкова бездушна, Анастасия.

— Не съм бездушна, просто съм неправилно устроена — възрази Настя. — Знаеш ли например колко ме боли душата за хората, които тепърва може да погуби този краймосковски убиец! Боли и не спира. Е, хайде, Дашуня, давай да прибираме на мястото му това пиршество на красивите парцалки, след двайсет минути ненагледният ти Саша ще дойде да те вземе.

— Да, но на какво се спря? Избра ли си нещо или пак да дойда някой път?

— Не знам, слънчице, не мога да реша. Бих предпочела вариант, при който ще трябва да положа минимален труд над лицето и косата си. Сивият комплект наистина е много хубав, но той и задължава много по отношение на грима и прическата.

— Добре, разбрах какво искаш — въздъхна Даша. — Ето виж. Вземаш късата черна пола от този костюм, черната блузка с яката „апашка“ и дългото бяло сако от ето този костюм. Запомни ли?

— Добре де — кимна Настя, като наблюдаваше внимателно Даша. — А не може ли друга блузка? Онази с високата затворена яка — тя повече ми харесва.

— На тебе може всичко да ти харесва. На тебе изобщо би ти харесало да тръгнеш гола, за да не си губиш времето за обличане. Мързелана с мързелана! Затворената висока яка не става за дневно тържество, трябва непременно да си откриеш шията и да окачиш на нея нещо изящно, но безумно скъпо. Например брилянт в платинена обковка.

— Брилянт в платинена обковка?! — Настя избухна в смях. — Какъв размах имаш, за бога! — успя да изрече, докато бършеше сълзите си, избили от лудешкия й смях.

— Ти в твоя магазин си свикнала да си имаш работа със съпруги на милионери, а аз съм обикновено руско ченге и цялата ми заплата с надбавките и процентите за стаж не надминава сто и петдесет долара на великата страна САЩ. Имам златна гривна и златни обици с изумруди, подарък са ми от Льошка, и една златна верижка. Но това е всичко. И в близките години не се очаква да се сдобия с нещо друго.

— Ти да не си полудяла! — възмути се Даша. — Нима е възможно на черно-бял комплект да се носи злато? Нито една уважаваща себе си жена не би си го позволила. Ако нямаш платина, тогава сребро, но много добро качество. И непременно комплект — колие, гривна, обици. Не слагай пръстен.

— Защо?

— Все пак това е сватба, не е като да тръгнеш на кино, и венчалната халка този ден трябва да е главният и единствен пръстен на ръката ти. Но маникюрът ти трябва да бъде безупречен, не забравяй. И да не ти е минало през ума да си лакираш ноктите с нещо просташкорозово или червено.

— А с какво тогава? — озадачено попита Настя, протегна ръце пред себе си и внимателно заразглежда дългите си пръсти с бадемовидни нокти.

— Сребристобял лак, три-четири пласта. Купи си „Орифлейм“ или „Артмалик“, те се нанасят добре и са трайни.

— И ти мислиш, че с късата черна пола и дългото бяло сако ще мога да не се тормозя да си подновявам физиономията и главата? — недоверчиво уточни Настя, докато събираше определените от Даша дрехи на отделна окачалка, та после да не обърка нещо.

— Разбира се — уверено отвърна Даша. — Късата пола ще открие краката ти, а жена, която има такива умопомрачителни крака, може да си позволи да бъде грозна колкото си ще, защото твоите крака засенчват всичко. Само не забравяй да обуеш чорапогащник в телесен цвят и обувки на висок ток. Второ, черната блузка ще подчертае бледата ти кожа и ще я направи ослепителнобяла. И пак ще кажа — жена с такава кожа може да си позволи да не прилича на Лолобриджида. Бялото сако и украшенията ще създадат усещане за празник и тържественост. Това е цялата премъдрост…

Докато я слушаше, Настя качваше в надстройката куфарите и саковете. Внезапно един от куфарите се изплъзна От ръцете й и падна на пода, като я удари лошо по крака.

— Оу-у! — изстена тя, седна на пода и заразтрива удареното място.

— Боли ли? — уплашено се втурна към нея Даша.

Настя не отговори. Тя седеше на пода, подвила единия си крак и обхванала с ръце глезена, и се олюляваше, сякаш изпаднала в транс. Очите й бяха устремени някъде към ъгъла, а по лицето й бяха застинали недоумение и обида. Даша се опита да проследи погледа й, но в ъгъла, в който бяха вперени светлите и изведнъж станали огромни очи на Настя, не видя нищо, освен чифт домашни пантофи четирийсет и пети номер, очевидно собственост на бъдещия съпруг Алексей Чистяков.

— Какво има, Настя? — повтори Даша и внимателно я докосна по рамото.