Пир за врани

— Десет дракона са цяло състояние. За глупачка ли ме взимаш?

— Не, но мога да те заведа при един. — Монетата заигра насам-натам. — Да ви заведа до Шепотите де, милейди.

На Бриен никак не й хареса играта на пръстите му с жълтицата. Но все пак…

— Шест дракона, ако намерим сестра ми. Два, ако намерим само шута. Нищо, ако не намерим нищо.

Краб сви рамене.

— Шест е добре. Шест ще стане.

„Твърде бързо“. Тя го хвана за китката, преди да е свил и златото.

— Не ми върти номера. Не съм лесен залък.

Щом го пусна, Краб разтърка китката си и измърмори:

— Боли ма!

— Нищо ти няма. Сестра ми е на тринайсет години. Трябва да я намеря, преди…

— … преди някой рицар да й го набута в цепката. Разбрах. Смятай, че е спасена. Дик Чевръстия вече е с теб. На разсъмване, при източната порта. Трябва да го видя онзи, за един кон.

САМУЕЛ

От морето на Самуел Тарли му беше толкова зле, че беше позеленял.

Не само от страх, че ще се удави, макар и това да го имаше. Беше и заради движението на кораба, това люшкане на палубата под краката му.

— Коремът ми е нещо неразположен — призна на Дареон в деня, в който отплаваха от Източен крайморски страж. Певецът само го плесна по гърба и отвърна:

— С тоя твой голям корем голямо неразположение ще падне, Убиец. Сам се постара да запази храбра физиономия, заради Джили, ако не за друго. Тя никога не беше виждала море. Докато газеха през снеговете след бягството си от Цитаделата на Крастър, се бяха натъкнали на няколко езера и дори те й се бяха сторили цяло чудо. Щом „Черната птица“ се отдели от брега, Джили затрепери и по бузите й потекоха сълзи. „Богове милостиви“, чу я да шепне. Първо изчезна Източен страж, после Валът започна да се смалява и смалява в далечината, докато най-сетне се стопи. Вятърът междувременно се беше усилил. Платната бяха като избелялото сиво на черно наметало, прано твърде често, а лицето на Джили бе побеляло от страх.

— Корабът е добър — опита се да я успокои Сам. — Няма от какво да се страхуваш.

Но тя само го погледна, притисна още по-силно бебето до гърдите си и избяга долу.

Скоро след това Сам се усети, че се е вкопчил в планшира, загледан в ритмичния мах на греблата. Това, че всички се движеха в ритъм, по някакъв начин беше красива гледка, а и беше по-добре, отколкото да гледаш водата. Гледането на водата го караше да мисли за удавяне. Веднъж, като беше малък, лорд баща му се бе опитал да го научи да плува, като го хвърли в езерото под Рогов хълм. Водата стигна до носа и устата му, напълни дробовете му и той кашля и киха часове, след като сир Хюл го извади. След това повече не посмя да влиза по-дълбоко от кръста.

Заливът на тюлените беше много по-дълбок от кръста му и съвсем не толкова дружелюбен, като езерцето под бащиния му замък. Водите му бяха сиви, зеленикави и пенести, а гористият бряг, покрай който плаваха, бе настръхнал от скали и кипеше от въртопи. Дори и да успееше да се добере някак дотам, вълните най-вероятно щяха да го разбият в някой камък и да пръснат главата му на парчета.

— За русалки ли гледаме, Убиец? — попита го Дареон, като го видя, че се е загледал над залива. Русокос и с лешникови очи, хубавият млад певец от Източен страж приличаше по-скоро на мургав принц, отколкото на черен брат.

— Не.

Сам не знаеше какво точно гледа, нито какво точно прави на този кораб. „Отивам в Цитаделата да си изкова верига и да стана майстер, за да служа по-добре на Нощния страж“, напомни си той, но тази мисъл го опечали. Не искаше да е майстер, с тежката студена верига на врата. Не искаше да оставя братята си, единствените приятели, които бе имал. И определено не искаше да се изправи пред баща си, който го беше изпратил на Вала, за да умре.

За другите беше различно. За тях пътуването щеше да има щастлив край. В Рогов хълм Джили щеше да е в безопасност, с цял Вестерос между нея и ужасите, които я бяха сполетели в призрачните лесове. Като слугиня в бащиния му замък, щеше да е на топло и да е добре нахранена, частица от един голям свят, за който не беше могла и да мечтае като жена на Крастър. Щеше да гледа как синът й расте голям и силен, как става ловец, конегледач или ковач. А ако момчето покажеше наклонност в боравенето с оръжия, някой рицар можеше да го вземе за скуайър.

Майстер Емон също отиваше на по-добро място. Радваше го мисълта как старецът ще прекара остатъка от сетните си дни къпан от топлия бриз на Староград, в беседи със своите стари приятели майстери или да споделя мъдростта си с послушници и новаци. Беше си заслужил отдиха, и то стократно.

Дори Дареон щеше да е по-щастлив. Винаги беше твърдял, че е невинен за изнасилването, което го беше пратило на Вала. Твърдеше, че изкарвал прехраната си с пеене в двора на някакъв лорд. Сега отново щеше да има тази възможност. Джон го бе назначил за събирач на набор на мястото на някой си Йорен, който беше изчезнал и го смятаха за мъртъв. Задачата му беше да обикаля из Седемте кралства, да възпява доблестта на Нощния страж и да се връща от време на време на Вала, с новобранци.