Пир за врани

— Да управлявам! Не. Остави братовчед си сир Манфри за кастелан, стария сляп Рикасо за сенешал, икономите си да събират налози и данъци, които ковчежничката му Алайз Леидибрайт да брои, приставите си да пазят реда из града, съдиите да съдят и майстер Майлс да се оправя с писмата, неизискващи вниманието на самия принц. Над всички тях постави Червената пепелянка. За мен останаха пиршествата и веселията, да забавлявам видните му гости. Оберин навестяваше Водните градини веднъж седмично. Мен повикваше два пъти за година. Не съм наследникът, който иска баща ми, това го показа ясно. Законите ни го ограничават, но би предпочел мястото му да заеме брат ми, знам това.

— Брат ти? — Той я хвана под брадичката и вдигна главата й, за да се взре в очите й. — Не е възможно да говориш за Тристейн. Той е още момче.

— Не Трис. Куентин. — Очите й бяха дръзки и черни като грях, немигащи. — Разбрах истината още когато бях на четиринайсет, от деня, в който отидох в стаята на баща ми да го целуна за лека нощ и не го намерих. Майка ми го беше повикала, разбрах след това. Беше оставил запалена свещ. Когато отидох да я духна, видях недовършено писмо, писмо до брат ми Куентин, в Ирънууд. Баща ми казваше на Куентин, че трябва да направи всичко, което искат от него майстерът и учителят му по оръжия, защото „един ден ще седнеш на моето място и ще властваш над цял Дорн, а един владетел трябва да е със силен ум и тяло“. — По меката буза на Ариан се затъркаля сълза. — Думите на баща ми, написани от собствената му ръка. Врязаха се в паметта ми. Плаках до изнемога в онази нощ, и много нощи след това.

Сир Арис не се беше срещал с Куентин Мартел. Принцът бе осиновен от лорд Ирънууд на крехка възраст, служил му беше като паж, после скуайър, рицарството си дори бе получил от неговите ръце. „Ако бях баща, аз също щях да искам да ме наследи синът ми“. Но чу болката в гласа й и знаеше, че ако й каже какво мисли, ще я загуби.

— Може би си разбрала погрешно. Била си още дете. Може би принцът е казвал това само за да окуражи брат ти да е по-усърден.

— Мислиш ли? Кажи ми тогава къде е сега Куентин?

— Принцът е с войнството на лорд Ирънууд — предпазливо отвър на сир Арис. Това му беше казал престарелият кастелан още когато пристигна в Дорн. Майстерът с гладката като коприна брада го бе повторил.

Ариан възрази.

— Така иска да вярвам баща ми. Но имам приятели, които твърдят друго. Моят брат е прехвърлил тайно Тясното море, предрешен като прост търговец. Защо?

— Откъде да знам? Може да има сто причини.

— Или една. Знаеш ли, че Златната дружина е прекратила договора си с Мир?

— Наемниците винаги нарушават договорите си.

— Не и Златната дружина. „Думата ни е злато“, това е девизът им от времената на Горчива стомана. Мир е в навечерието на война с Лис и Тирош. Защо ще скъсват с договор, който им обещава добра плата и добра плячка?

— Може би Лис е предложил повече. Или Тирош.

— Не — отвърна тя. — За всяка друга наемна дружина щях да го повярвам. Повечето от тях ще сменят страната за половин петак. Златната дружина е друго нещо. Братство на изгнаници и синове на изгнаници, обединени от мечтата за Горчива стомана. Искат своя дом повече от всякакво злато. Лорд Ирънууд знае това не по-зле от мен. Предтечите му са яздили с Горчива стомана по време на трите Въстания на Блекфир. — Хвана ръката му и сплете пръстите си в неговите. — Виждал ли си някога герба на дома Толанд на Призрачния хълм?

Сир Арис помисли за миг.

— Драконът, захапал опашката си?

— Драконът е времето. То няма начало нито край, така че всички неща се обръщат и повтарят. Андерс Ирънууд е прероденият Кристън Коул. Шепне в ухото на брат ми, че той трябва да управлява след баща ми, че не е редно мъже да коленичат пред жени… че Ариан е негодна да управлява, след като е такава своенравна и разпътна. — Тръсна предизвикателно косата си. — Така че вашите две принцеси имат обща кауза, сир… и също тъй своя общ рицар, който твърди, че обича и двете, но не иска да се бие за тях.

— Ще го направя. — Сир Арис коленичи. — Мирцела е по-голямата и пригодна за короната. Кой ще защити правата й, ако не нейният рицар от Кралската гвардия? Моят меч, животът ми, честта ми, всичко принадлежи на нея… и на теб, радост на сърцето ми. Кълна се, никой не ще отнеме рожденото ти право, докато имам силата да вдигна меч. Твой съм. Какво ще поискаш от мен?

— Всичко. — Коленичи пред него да го целуне по устните. — Всичко, моя обич, моя сладка любов, и завинаги. Но първо…

— Поискай и е твое.

— …Мирцела.

БРИЕН

Каменната стена беше стара и порутена, но като я видя издигната сред полето, Бриен настръхна.