Пир за врани

Сир Кристън Коул, Кристън Създателя на крале беше опълчил брат срещу сестра, беше вкарал Кралската гвардия в раздор и бе причинил жестоката война, наричана от певците „Танца на драконите“. Някои твърдяха, че бил действал от амбиция, защото принц Егон бил по-сговорчив от своенравната си по-голяма сестра. Други му признаваха благородни мотиви и твърдяха, че защитавал древен обичай на андалите. Трети шепнеха, че сир Кристън бил любовник на принцеса Ренира, преди да облече бялото, и искал да си отмъсти на жената, която го отхвърлила.

— Създателя на крале е нанесъл голяма щета. И скъпо си е платил за това, но…

— …но може би Седемте са те пратили тук, за да може един бял рицар да поправи разваленото от друг. Знаеш, че когато баща ми се върне във Водните градини, смята да отведе Мирцела със себе си, нали?

— За да я опази от онези, които биха искали да й навредят.

— Не. За да я държи далече от тези, които биха поискали да я короноват. Принц Оберин Пепелянката лично щеше да постави короната на главата й, ако беше жив, но на баща ми му липсва кураж за това. — Тя се изправи. — Казваш, че обичаш момичето като своя родна дъщеря. Щеше ли да позволиш твоята дъщеря да бъде лишена от правата й и заключена в затвор?

— Водните градини не са затвор — възрази той колебливо.

— Един затвор няма фонтани и смокинови дръвчета, това ли ми казваш? Влезе ли там, няма да й позволят да напусне повече. Както и на теб. Хота ще се погрижи за това. Познаваш го не по-зле от мен. Ужасен е, когато се разгневи.

Сир Арис се намръщи. Едрият норвошки капитан с нашареното от белези лице винаги го караше да се чувства притеснен. „Разправят, че спял с онази негова брадва“.

— Ти какво очакваш да направя?

— Само това, за което си се заклел. Да защитаваш Мирцела с живота си. Нея… и правата й. Да сложиш корона на главата й.

— Дал съм клетва!

— Пред Джофри, не пред Томен.

— Да, но Томен е добросърдечно момче. Той ще е по-добър крал от Джофри.

— Но не по-добър от Мирцела. Тя също обича момчето. Знам, че няма да допусне да пострада. Бурен край му принадлежи по право, след като лорд Ренли не остави наследник, а лорд Станис се опозори. След време Скалата на Кастърли също ще мине в ръцете на момчето, през лейди майка му. Ще е най-силният владетел в кралството… но Мирцела по право трябва да седне на Железния трон.

— Законът… не знам…

— Аз знам. — Изправи се и дългата черна коса се спусна на водо пад до кръста й. — Егон Дракона е създал Кралската гвардия с нейните клетви, но това, което един крал може да създаде, друг може да го отмени или промени. По-рано рицарите на Кралската гвардия служеха до живот, но ето, че Джофри освободи сир Баристан, за да може псето му да получи плаща. Мирцела би искала да си щастлив, а и мен обича. Тя ще ни разреши да се оженим, ако я помолим. — Ариан го прегърна и опря лицето си на гърдите му. Темето й беше точно под брадичката му. — Можеш да имаш и мен, и белия си плащ, ако искаш.

„Тя ме разкъсва“.

— Знаеш, че искам, но…

— Аз съм принцеса на Дорн — промълви тя дрезгаво. — Не подобава да ме караш да се моля.

Сир Арис вдишваше уханието на косата й, усещаше ударите на сърцето й, притиснато до гърдите му. Тялото му откликна на близостта й и не се съмняваше, че и тя го усеща. Щом я хвана за раменете, усети, че трепери.

— Ариан? Моя принцесо? Какво има, обич моя?

— Трябва ли да го кажа, сир? Страхувам се. Наричаш ме „обич моя“, но ми отказваш, когато имам най-голяма нужда от тебе. Грешно ли е, че искам рицар, който да ме пази?

Никога не я беше виждал толкова уязвима.

— Не. Но стражите на баща ти те пазят, защо…

— Тъкмо от стражите на баща ми се боя. — За миг му се стори по-малка и от Мирцела. — Нали точно стражите на баща ми оковаха милите ми братовчедки.

— Не са ги оковали. Чух, че имат всички удобства. Тя се изсмя горчиво.

— Виждал ли си ги? Той няма да ми разреши да ги видя, знаеш ли това?

— Говорили са за измяна, разпалвали са война.

— Лореца е на шест, Дорея на осем. Какви войни могат да разпалват? Но баща ми и тях затвори със сестрите им. Виждал си го. Страхът кара и силни мъже да правят неща, които иначе никога не биха нап равили, а баща ми никога не е бил силен. Арис, сърце мое, чуй ме заради любовта, която казваш, че изпитваш към мен. Никога не съм била безстрашна като братовчедките си, защото бях посята от по-слабо семе, но двете с Тиен сме на едни години и сме близки като сестри още от момиченца. Щом тя може да бъде затворена, може да затворят и мен, и то по същата причина… заради Мирцела.

— Баща ти никога не би направил това.

— Не познаваш баща ми. Разочаровала съм го още откакто съм дошла на този свят без мъжки член. Шест пъти се опита да ме ожени за беззъби сивобради старци, всеки по-презрян от предишния. Вярно, не ми е заповядвал да се оженя за тях, но самите предложения доказват колко ниско ме поставя.

— Все пак ти си неговата наследничка.

— Нима?

— Той те остави да управляваш Слънчево копие, когато се оттегли във Водните си градини, нали?