Пир за врани

При портикула ги спряха десетина стражи с алебарди. Знаците на гърдите ги отличаваха като войници на лорд Тарли, макар никой да не беше от неговото войнство. Бриен видя два кентавъра, мълния, синя пчела и зелена стрела, но не и крачещия ловец на Рогов хълм. Сержантът им имаше паун на гърдите, пъстрата му опашка бе избеляла от слънцето. Щом селяните спряха колата си, той подсвирна.

— Това пък какво е сега? Яйца? — Подхвърли едно, хвана го във въздуха и се ухили. — Ще ги вземем.

— Яйцата ни са за лорд Пъг — гракна старецът. — За сватбените торти, таковата.

— Накарай си кокошките да снасят повече. От половин година не съм ял яйце. Дръж, да не кажеш, че не сме платили. — Хвърли шепа петаци в краката му.

— Ама това е малко — възрази жената на селянина. — Малко е.

— Аз казвам, че не е — изръмжа сержантът. — За тия яйца, че и за теб. Доведете я тука, момчета. Много млада е за тоя дъртак. — Двама от стражите подпряха арбалетите си на стената и сграбчиха жената. Селянинът гледаше с пепеляво лице, но не посмя да мръдне.

Бриен сръга кобилата напред.

— Пуснете я.

Гласът й накара стражите да се поколебаят, колкото селянката да се отскубне от ръцете им.

— Не е твоя работа — изръмжа й единият. — Затваряй си устата. Бриен извади меча си.

— Виж ти, меч вади — изсумтя сержантът. — На разбойник ми намирисва май. Знаеш ли какво прави лорд Тарли с разбойниците? — Още държеше в шепата си яйцето, което беше взел от колата. Стисна го и жълтъкът потече между пръстите му.

— Знам какво прави лорд Рандил с разбойниците — отвърна Бриен. — Знам и с изнасилвачите какво прави.

Беше се надявала, че името ще ги сплаши, но сержантът само изтръска яйцето от пръстите си и даде знак на мъжете да се развърнат. Бриен се оказа обкръжена от стоманени върхове.

— Та какво казваше, пачавро? Какво викаш, че правел лорд Тарли на…

— …изнасилвачите — довърши един по-дълбок глас. — Скопява ги или ги праща на Вала. Понякога и двете. И реже пръстите на крадците. — От порталния тунел пристъпи с провлечена крачка млад мъж. Връхното палто, което носеше върху ризницата, трябваше да е било бяло някога и тук-там все още беше такова, под петната от трева и засъхнала кръв. Гербът му изпъкваше на гърдите: кафяв елен, убит и вързан под прът за носене.

„Той“. Гласът му бе като юмрук в стомаха й, лицето му — като нож в корема.

— Сир Хюл — каза сковано Бриен.

— По-добре я пуснете, момчета — предупреди сир Хюл Хънт. — Това е Бриен Красавицата, Девата на Тарт, която уби крал Ренли и половината му Гвардия на Дъгата. Толкова е зла, колкото е грозна, а няма по-грозен… освен тебе, Гърне пикня, но твоят баща е бил вонящ зубър, тъй че си имаш оправдание. Нейният баща е Вечерната звезда на Тарт.

Стражите се разсмяха, но алебардите пред нея се вдигнаха.

— Не трябва ли да я задържим, сир? — попита сержантът. — За убийството на Ренли?

— Защо? Ренли беше бунтовник. Както и всички ние, бунтовници до един, но вече сме верните момчета на Томен. — Рицарят махна на селяците да минат през портата. — Стюардът на негово благородие ще се зарадва, като види тези яйца. Ще го намерите на пазара.

Старецът се чукна с юмрук по челото.

— Много ви благодаря, милорд. Вие сте истински рицар, вижда се. Хайде, жено. — Двамата се впрегнаха отново в колата и тя изтрополи през портата.

Бриен подкара след тях, Подрик яздеше по петите й. „Истински рицар“, помисли намръщена. Щом влязоха, дръпна юздите. Вляво зад разкаляна уличка се виждаха развалини от конюшня. Срещу нея, на терасата на един бардак, стояха три полуоблечени курветини и си шепнеха. Едната й заприлича малко на войнишката курва, дето веднъж дойде при нея да я пита путка или кур има в бричовете си.

— Тази кранта е най-грозният кон, който съм виждал. — Сир Хюл кимна към коня на Подрик. — Изненадан съм, че не го яздите вие, милейди. Смятате ли да благодарите за помощта ми?

Бриен скочи от седлото на кобилата си. Беше с цяла глава по-висока от сир Хюл.

— Някой ден ще ви благодаря в ръкопашен бой, сир.

— Както благодари на Ронет Червения ли? — Хънт се засмя. Имаше плътен, щедър смях, макар лицето му да беше простовато. Честно лице, беше си помислила някога, преди да разбере истината: рошава кафява коса, лешникови очи, малък белег покрай лявото ухо. Брадичката му имаше трапчинка и носът му бе закривен като клюн, но иначе се смееше хубаво и често.

— Не трябва ли да си пазите портата? Той я погледна кисело.

— Братовчед ми е навън да лови разбойници. Не се съмнявам, че ще се върне с главата на Хрътката и ще злорадства, покрит със слава. А аз съм осъден да пазя тази порта, заради вас. Надявам се, че сте доволна, прелест моя. Какво толкова търсите?

— Конюшня.

— По-натам, при източната порта. Тази е изгоряла. „Това го виждам сама“.

— Това, което казахте на онези мъже… Аз бях с крал Ренли, когато умря, но го уби някаква магия, сир. Заклевам се над меча си. — Опря длан на дръжката му, готова да се бие, ако Хънт я нарече лъжкиня в лицето.