Пир за врани

— Да бе. С малко късмет можеше и да успееш да победиш сир Емон. Биеше се припряно и се уморяваше лесно. Но Ройс? Не. Сир Ройс беше два пъти по-добър майстор на меча от вас… макар че вие не сте майстор на меча, нали? Има ли такъв израз, „пачавра на меча“? Впрочем, що за авантюра е довела Девата в Девиче езеро?

„Търся сестра си, девица на тринайсет“, щеше за малко да отвърне, но сир Хюл сигурно знаеше, че няма сестри.

— Търся един мъж. В място, наречено „Миризливата гъска“.

— Мислех, че Бриен Красавицата не се занимава с мъже. — В усмивката му имаше нотка жестокост. — Миризливата гъска. Подходящо име, частта с миризливото поне. До пристанището е. Първо ще дойдете да се видите с Негово благородие.

Бриен не се боеше от сир Хюл, но той беше един от капитаните на Рандил Тарли. Само да свирнеше, сто души щяха да дотърчат да го защитят.

— Ще ме арестувате ли?

— Какво, заради Ренли? Че кой беше той? Оттогава сменихме крале, някои — по двама. Никой не го интересува, никой не помни. — Сложи леко ръка върху нейната. — Насам, моля.

Тя се дръпна.

— Ще ви бъда благодарна, ако не ме пипате.

— Най-после благодарност — отвърна й с кисела усмивка. Последния път, когато бе видяла Девиче езеро, градът беше в разруха, мрачно място с пусти улици и изгорели домове. Сега улиците бяха пълни с прасета и с деца, а повечето изгорели сгради бяха сринати. В дворовете, в които се бяха издигали някои от тях, бяха насадили зеленчуци; на мястото на други имаше търговски навеси и рицарски палатки. Бриен видя, че се вдигат нови къщи, каменен хан растеше на мястото на изгоряла дървена странноприемница, градската септа бе покрита с нови плочи. Хладният есенен въздух ехтеше от стърженето на бичкии и ударите на чукове. Мъже мъкнеха греди, колари караха фургоните си по разкаляните улици. Мнозина носеха знака с крачещия ловец на гърдите си.

— Войниците възстановяват града — удиви се тя.

— Щяха да предпочетат зарове, пиене и ебане, не се съмнявам. Но лорд Рандил е убеден, че безделниците трябва да се вкарат в работа.

Очаквала беше да я заведат в замъка. Вместо това Хънт я поведе към оживеното пристанище. Бриен се зарадва, като видя, че търговците са се върнали в Девиче езеро. На пристана стояха привързани една галера, галеас и двумачтова гемия, с още двайсетина рибарски лодки край тях. Други рибари се виждаха по-навътре из залива. „Ако «Миризливата гъска» не даде нищо, ще взема превоз на някой кораб“, реши тя. Градът на гларуса не беше далече по море. Оттам много лесно щеше да стигне до Орлово гнездо.

Намериха лорд Тарли на рибния пазар, раздаваше правосъдие.

Близо до водата бяха вдигнали платформа, от която Негово благородие гледаше отгоре обвинените в престъпления. Вляво от него се издигаше дълга редица бесилки, с въжета поне за двайсет души. Под тях вече се люлееха четири трупа. Единият изглеждаше пресен, но другите три явно висяха от доста време. Врана скубеше ивици плът от едно подпухнало тяло. Другите врани се бяха пръснали, уплашени от тълпата, струпала се в очакване да обесят още някой.

Лорд Рандил седеше на платформата с лорд Пъг, мъж с пребледняло лице и мека отпусната плът, облечен в бял жакет и червени бричове, с наметало от хермелин, закопчано на рамото с брошка от червено злато с форма на сьомга. Тарли носеше ризница с нагръдник от сива стомана. Дръжката на големия меч стърчеше над лявото му рамо. „Проклятие“ се наричаше, гордостта на неговия дом.

Тъкмо изслушваха някакъв младок, загърнат в грубо наметало.

— На никого не съм посягал, милорд — чу го да казва Бриен. — Взех само онова, дето септоните оставиха, като избягаха. Ако ще ми взимате пръст за това, направете го.

— Обичайно е да се вземе пръст от крадец — отвърна с твърд глас лорд Тарли. — Но който краде от септа, краде от боговете. — Обърна се към началника на стражата. — Седем пръста. Оставете му палците.

— Седем?! — Крадецът пребледня. Когато стражите го хванаха, се опита да се съпротиви, но вяло, все едно че вече са го осакатили. Докато го гледаше, Бриен неволно си спомни за сир Джайм и как крещеше, когато аракхът на Золо блесна над ръката му.

Следващият се оказа хлебар, обвинен, че е смесвал талаш в брашното. Лорд Рандил го глоби петдесет сребърни елена. Когато хлебарят се закле, че нямал толкова сребро, Негово благородие заяви, че може да получи по един камшик за всеки елен, който не му достига. Последва го измършавяла курва с пепеляво лице, обвинена, че предала сифилиса си на четирима войници на Тарли.

— Измийте й срамните части с луга и я хвърлете в тъмницата — заповяда Тарли. Докато стражите извличаха настрана хлипащата курва, лордът зърна Бриен зад тълпата, застанала между Подрик и сир Хюл. Изгледа я намръщено, но очите му не трепнаха в знак, че я е познал.

След това доведоха един моряк от галеаса. Обвинителят му беше стрелец от гарнизона на лорд Пъг, с превързана ръка и със сьомга на гърдите.

— Ако съизволи милорд, т’ва копеле заби камата си в ръката ми. Каза, че съм го мамел със заровете.

Лорд Тарли откъсна погледа си от Бриен, за да огледа двамата пред себе си.

— А ти мамеше ли?