Планетата на Шекспир

Тук текстът свършваше. Хортън затвори книгата и я бутна настрана.

— Какво? — попита Хищника.

— Нищо — отвърна Хортън. — Само безкрайни заклинания. Нищо не разбирам от тях.

14

Хортън лежеше край огъня, увит в спалния си чувал. Никодим се разхождаше наоколо, като слагаше още дърва в огъня, а по тъмната му метална обвивка пробягваха червени и сини отблясъци от трептенето на пламъците. Над тях непознатите звезди светеха ярко и близо край извора се чуваха жални стонове.

Хортън се намести по-удобно, като почувства сънят да го наляга. Затвори очите си не много здраво и зачака.

Картър Хортън, рече Кораба, като проговори в съзнанието му.

Да, отвърна Хортън.

Долавям разум, каза Кораба.

Хищника? попита Никодим, свил се до огъня.

Не, не е Хищника. Бихме разпознали Хищника, срещали сме го преди. Структурата на разума му не представлява изключение, не е много по-различен от нашия. А този е. По-силен и по-остър, по-проницателен и някак си твърде различен, но мъглив и неясен. Като че ли е разум, който се опитва да остане скрит и да убегне от вниманието.

Близо ли е? запита Хортън.

Близо е. Близо до теб.

Тук няма нищо, рече Хортън. Селището е изоставено. Нищо не сме видели през целия ден.

Ако се е криел, не бихте го видели. Трябва да стоиш нащрек.

Може би езерото, предположи Хортън. Може би нещо живее в него. Хищника, изглежда, смята, че там има нещо. Мисли, че то изяжда месото, което той хвърля в езерото.

Възможно е, каза Кораба.

Спомняме си Хищника да казва, че водата в езерото не е истинска, а по-скоро супа. Не си ли ходил близо до него?

Вони, отговори Хортън. Човек не се приближава до него.

Не можем да определим точно къде се намира разумът, рече Кораба, освен че е във вашия район. Не е много далече. Не рискувайте. Носите ли си личното оръжие?

Да, разбира се, отвърна Никодим.

Това е хубаво

, заяви Кораба. Бъдете нащрек.

Добре, каза Хортън. Лека нощ, Корабе.

Още не, обади се Кораба. Има нещо друго. Когато чете книгата, опитахме се да следим мислите ти, но не можахме да разберем всичко, което прочете. Този Шекспир приятелят на Хищника, а не древният драматург, — какъв е той?

Човек, отвърна Хортън. В това не може да има съмнение. Най-малко черепът му е човешки и почеркът му прилича на истински човешки почерк. Но той е страдал от лудост. Вероятно породена от злокачествения тумор, сигурно в мозъка, както изглежда. Пише за лекарство, което спира растежа му, спира рака, предполагам, но казва, че то свършва, и знае, че след като лекарството свърши, той ще умре в ужасни болки. Ето защо е накарал Хищника да го убие, като през това време се е смял.

Смял ли?