Планетата на Шекспир

— Не сме абсолютно сигурни — каза Илейн, — но мислим, че сега сме 4784 година. На практика няма увереност. Някак си историята се е объркала цялата. Човешката история, искам да кажа. Съществуват много други истории, освен тази на Земята. Имало е период на безредие. После ера на разпръсване из космоса. След като е бил намерен разумен начин за пътуване в космоса, вече никой, който е можел да си позволи заминаването, не е останал на Земята. Не е било нужно голямо аналитично умение, за да се разбере какво става на Земята. Никой не е искал да попадне в мелницата. За твърде много години няма достатъчно записи. Тези, които са останали, може да са неверни, други са били изгубени. Както можете да си представите, човешката раса е изпадала от една криза в друга. Не само на Земята, но и в космоса. Не всички колонии са оцелели. Някои са оцелели, но по-късно, по една или друга причина не са успели да установят контакт с останалите колонии, така че са били считани за изгубени. Някои и сега се смятат за изгубени — изгубени или мъртви. Хората са тръгнали в космоса във всички посоки — повечето от тях без всякакви планове, с надеждата, че след време ще намерят планета, на която да се заселят. Те са се впуснали не само в космоса, но и във времето също, а никой не е разбирал естеството на времето. Все още не го разбираме. При тези условия би било лесно да се спечелят или да се изгубят век или два. Така че не искайте да се закълна в това, коя година сме. Нито в историята. Тя е още по-неясна. Нямаме история, а легенди. Някои от легендите навярно са история, но не можем да сме сигурни кои от тях са история и кои не.

— А ти по тунела ли дойде?

— Да. Аз участвам в екип, който прави карта на тунелите.

Хортън погледна към Никодим, който клечеше край огъня и наблюдаваше печащите се пържоли.

— Каза ли и? — запита Хортън.

— Нямах възможност — отговори Никодим. — Тя не ми даде никаква възможност. Беше толкова възбудена, че говоря това, което тя нарича „стария език“.

— Какво да ми каже? — попита Илейн.

— Че тунелът е затворен. Че не работи.

— Но той ме доведе тук.

— Довел те е тук. Но няма да те отведе обратно, Развален е. Работи само в едната посока.

— Но това не е възможно. Има табло за управление.

— Знам за контролното табло — обърна се към нея Никодим. — Работя върху него. Опитвам се да го поправя.

— И как върви?

— Не много добре — отвърна Никодим.

— Намираме се в капан — обади се Хищника, — ако проклетото табло не може да се оправи.

— Сигурно мога да помогна — предложи Илейн.

— Ако можеш — рече Хищника, — моля те да направиш всичко, което е по силите ти. Имах надежда, че ако тунелът не бъде поправен, ще мога да се кача на кораба с Хортън и робота, но премислих и това не ми изглежда възможно. Този сън, за който говорите, това замразяване ме плаши. Не искам да бъда замразен.

— И ние се безпокояхме за това — каза му Хортън.

— Никодим разбира от замразяване. Има превъпъл на специалист по анабиозен сън. Но той знае как да замразява само хора. Ти може би си различен — с различна физиология. Няма как да определим физиологията на тялото ти.

— Значи е изключено — реши Хищника. — Значи тунелът трябва да се поправи.

— Не изглеждаш твърде разстроена — рече Хортън на Илейн.

— О, предполагам, че съм разстроена — отвърна тя. — Но моят народ не роптае срещу съдбата. Приемаме живота такъв, какъвто е. Добър и лош. Знаем, че ще има и от двете.

Като свърши да яде, Хищника се изправи и избърса с ръце кървавата си муцуна.

— Сега отивам на лов — обяви той. — Да донеса прясно месо.

— Почакай да се наядем — предложи Хортън — и аз ще дойда с теб.

— По-добре недей — възпротиви се Хищника. — Ще изплашиш дивеча.

Той тръгна, после се обърна пак назад.

— Можеш да сториш нещо друго — рече той. — Можеш да изхвърлиш старото месо в езерото. Но си запуши носа, докато го правиш.

— Ще се оправя — каза Хортън.

— Добре тогава — отвърна Хищника и тръгна с големи крачки на изток по пътеката към изоставеното селище.

— Как се спогаждате с него? — попита Илейн. — И в действителност какво е той?

— Чакаше ни, когато кацнахме — обясни Хортън. — Не знаем какво е. Каза, че е бил хванат в капан тук заедно с Шекспир…

— Шекспир, ако се съди по черепа, е човек.

— Да, но за него знаем повече, отколкото за Хищника. Въпреки че не е изключено да можем да научим и още. Носел е томче с пълните съчинения на Шекспир и е изпълнил книгата със свои записки, надраскани по полетата и в края на страниците. Навсякъде, където е имало празно място.

— Чел ли си някои от тези записки?

— Част от тях. Има още много за четене.

— Месото е готово — обади се Никодим. — Има само една чиния и само един прибор. Нали не възразяваш, Картър, ако ги дам на госпожицата?

— Съвсем не — отговори Хортън. — Ще се справя и с ръцете си.

— Добре тогава — рече Никодим. — Отивам при тунела.

— Веднага, щом се нахраня — каза Илейн, — ще намина да видя как върви работата.

— Надявам се, че ще го сторите — каза роботът. — Не знам откъде да започна.