Планетата на Шекспир

— Много е просто — заяви Илейн. — Има две табла, едното е по-малко от другото. Малкото управлява силовото поле върху по-голямото, което е контролното табло.

— Но таблата не са две — възрази Никодим.

— Трябва да са две.

— Е, добре, не са. Там има само едно със силово поле над него.

— Тогава това означава — заключи Илейн, — че не става дума просто за повреда. Някой е затворил тунела.

— И на мен ми мина тази мисъл — обади се Хортън. — Затворен свят. Но защо трябва да е затворен?

— Надявам се рече Никодим, — да не разберем причината. — Той взе кутията с инструментите и потегли.

— О, това е вкусно! — възкликна Илейн. Изтри мазнината от устните си. — Народът ми не яде месо. Въпреки че познаваме такива, които го ядат, и ги презираме, защото това е признак на варварство.

— Тук всички сме варвари — изкоментира кратко Хортън.

— Каква е тази история със студения сън и Хищника?

— Хищника мрази тази планета. Иска да се махне от нея. Ето защо желае толкова много тунелът да се отвори. Ако тунелът не може да се отвори, би искал да замине с нас.

— Да замине с вас? О, да, имате кораб. Или нямате?

— Имаме. Там в равнината.

— Където и да е.

— Само на няколко километра оттук.

— Значи ще си тръгнете. Мога ли да попитам накъде ще се отправите?

— По дяволите, ако имам представа — рече Хортън. — Това е работа на Кораба. Кораба казва, че не можем да се върнем на Земята. Пътували сме твърде дълго, както изглежда. Кораба казва, че ще сме негодни за нищо, ако се върнем. Че няма да ни искат, че ще ги затрудняваме. А след казаното от теб предполагам, че няма никакъв смисъл да го нравим.

— Кораба забеляза Илейн. — Говориш за кораба, сякаш е човек.

— Да, в известен смисъл това е така.

— Смешно е. Разбирам, че след такъв дълъг период сте развили чувство на привързаност към него. Хората обикновено са одушевявали машините, инструментите, оръжията си, но…

— По дяволите — прекъсна я Хортън, — ти не разбираш. Кораба наистина е човек. В действителност трима. Три човешки мозъка…

Тя протегна мазната си ръка и хвана неговата.

— Кажи го отново — рече тя. — Кажи го съвсем бавно.

— Три мозъка — повтори Хортън. — Три мозъка от три различни индивида. Свързани с кораба. Теорията беше…

Илейн пусна ръката му.

— Значи е вярно — промълви тя. — Не е било легенда. Наистина е имало такива кораби.

— Естествено, че е имало. Бяха много. Не знам колко.

— Споменах по-рано за легендите — каза Илейн. — Че не може да се определи разликата между легенда и историческа истина. Че човек не може да е сигурен. А това бе една от легендите — кораби, които са били отчасти хора, отчасти машини.

— Нямаше нищо чудно — обясни Хортън. — О, да, предполагам, че е било чудо от друга гледна точка. Но отговаряше на нашия тип техника — сливане на механичното и биологичното. Беше в рамките на възможното. Беше приемливо, на фона на техническите тенденции на епохата.

— Легенда, която оживява — рече тя.

— Чувствам се малко смешен, като ми се прикачи етикетът легенда.

— Добре, не точно ти — отстъпи Илейн, — но все пак цялата история. Струваше ни се невероятна, едно от този тип неща, в които не можеш наистина да повярваш.

— Ти спомена обаче, че са били намерени по-добри начини.

— Различни начини — поясни тя. — Кораби, които летят по-бързо от светлината, основани на нови принципи. Но разкажи ми за себе си. Ти не си единственият човек на борда, разбира се. Не биха изпратили кораб само с един човек.

— Имаше още трима, но те са умрели. При авария, както ми казаха.

— Казаха ти? Ти сам не знаеш ли?

— Бях в студения сън — отвърна той.

— В такъв случай, ако не успеем да поправим тунела, на борда има място.

— За теб — каза Хортън — и за Хищника също, предполагам, ако сме изправени пред избора дали да го вземем, или да го оставим тук. Няма да крия от теб обаче, че не се чувстваме напълно спокойни с него. А освен това съществува проблемът с физиологията му.

— Не знам — отвърна тя. — Ако нищо друго не може да се направи, предполагам, че по-скоро бих тръгнала с вас, отколкото да остана тук завинаги. Планетата не изглежда очарователна.

— И аз имам такова чувство — добави Хортън.

— Но това би означавало да зарежа работата си. Сигурно се чудиш защо дойдох през тунела.

— Не ми остана време да те попитам. Каза, че картографираш. В крайна сметка то си е твоя работа.

Тя се засмя.

— Няма нищо тайно в това. Нищо тайнствено. Ние сме екип, който прави карта на тунелите — или поне се опитва.

— Хищника ни каза обаче, че те работят наслуки.

— Така е, защото той не разбира нищо от тях. Много неинформирани същества сигурно ги използват и за тях естествено те са произволни. Роботът спомена, че тук има само една кутия.

— Правилно — каза Хортън. — Една-единствена продълговата кутия. Прилича на командно табло. С някакво покритие отгоре и. Никодим мисли, че покритието може да е силово поле.