Планетата на Шекспир

— Обикновено са две — обясни Илейн. — За да избереш целта на пътуването си, задействаш първата кутия. Това става, като поставиш три пръста в три дупки и натиснеш бутоните за включване. Тогава твоето така наречено силово поле изчезва от таблото за избор. После натискаш бутона за целта. Изваждаш пръстите си от първата кутия и защитното поле се появява отново върху таблото. За да използваш командното табло, трябва да задействаш първата кутия. След като си избрал целта си, минаваш през тунела.

— Но как разбираш къде отиваш? На командното табло има ли знаци, които да ти подскажат кой бутон да натиснеш?

— Там е номерът — рече тя. Няма означения за целите на пътуване и не знаеш къде отиваш. Предполагам, че тези, които са построили тунелите, са имали някакъв начин да разберат къде отиват. Може да са имали система, която да им е позволявала да избират правилните цели, но даже и да е така, не сме успели да я открием.

— Значи натискате бутоните на тъмно.

— Идеята е — продължи Илейн, — че макар да има много тунели и много цели на пътуване за всеки от тях, нито тунелите, нито целите им могат да са безкрайни. Ако пътуваш достатъчно дълго време, все някой от тунелите трябва да те върне на място, на което си бил преди, и ако пазиш точно описание за бутона, който си натиснал на всяко табло край всеки тунел, по който си минал, и ако достатъчно хора като теб правят това, като всеки оставя бележка за свръзка на всяко табло, преди да влезе в следващия тунел, така че, ако някой друг от групата мине по същия път… Обяснявам ти го лошо, но разбираш как след много опити и грешки могат да бъдат определени няколко връзки между тунели и командни табла.

Хортън я изгледа със съмнение.

— Шансовете ми се струват малки. Досега попадала ли си някога на място, на което вече си била?

— Още не — призна тя.

— И колко сте? В екипа, имам предвид.

— Не съм сигурна. Те постоянно присъединяват нови участници. Набират ги от доброволци и ги включват в работата. Задачата, която вършим, е един вид патриотично дело. Дотолкова, разбира се, доколкото някои от нас са патриоти. Убедена съм, че думата не означава същото, което е означавала едно време.

— Как изпращате информацията си обратно в базата? В щаба ли? Или там, където се иска да я предадете? Тоест, ако изобщо получите някаква информация.

— Изглежда, не разбираш — отвърна тя. — Някои от нас — може би много от нас — никога няма да се завърнат, независимо със или без информация. Знаехме го, когато се захванахме с работата, знаехме, че сме обречени. — Звучи така, сякаш няма особено значение. — О, има значение, наистина. Поне за мен. Но работата е по-важна. Не разбираш ли колко е важна? Чест е да те допуснат да търсиш. Не всеки може да отиде. Съществуват изисквания, на които всеки от нас трябва да отговаря, преди да бъде приет.

— Като например пет пари да не дава, ако никога не се завърне у дома отново.

— Не е така — каза Илейн, — а чувство за собствената си значимост, което да е достатъчно силно, за да те поддържа, където и да си, независимо в какво положение можеш да попаднеш. Да не е нужно да си у дома, за да бъдеш такъв, какъвто си. Да можеш да се оправяш сам. Да не зависиш от определена околна среда или връзка. Разбираш ли?

— Мисля, че започва да ми се прояснява.

— Ако успеем да изработим карта на тунелите, ако установим връзките между различните тунели, тогава те биха могли да се използват разумно. Не просто да влизаме слепешката в тях, както трябва да го правим сега.

— Но Хищника ги е използвал. Както и Шекспир.

— Казваш, че трябва да се избере цел на придвижването, дори и да не се знае каква може да е тя.

— Могат да се използват и без избор на цел. Можеш, с изключение на тунела на тази планета, просто да влезеш в тях и да отидеш където те отведат. При такива условия, тунелите наистина са произволни. Предположението ни е, че ако не се избере цел, се използва пресметната случайност, нещо като предварително заложена случайност. Никои трима пътници, може би никои двама от сто пътници, които използват тунелите по подобен начин, няма да пристигнат на едно и също място. Смятаме, че това е средство, което е предвидено за обезкуражаване на лица, които влизат без разрешение в тунелите.

— А тези, които са построили тунелите?

Илейн поклати глава.

— Никой не знае. Нито кои са били, нито откъде са дошли, нито как са изградили тунелите. Нямаме никаква представа за принципите, заложени в основата им. Някои хора мислят, че конструкторите им все още живеят някъде в галактиката и че отделни части от тунелите продължават да се използват. Това, с което разполагаме тук, са изоставени секции от тунелните системи, част от древна транспортна система, от която вече няма нужда. Като изоставен кът, който вече не се използва, защото води към места, където никой не желае сега да ходи, места, чийто смисъл да бъдат посетени отдавна е изчезнал.

— Има ли някакви следи, които да подсказват какви същества са били строителите?