Поглед в мрака

Губернаторът беше широкоплещест мъж с посребрена коса, полковник от имперската армия, заслужил с вярна служба престижния пост на соларнийски управник. Мина напред, облегна ръце на парапета и плъзна смръщен поглед по мълчаливите соларнийци на площада долу. Офицерите се дръпнаха назад, за да не засенчват началника си. Дали защото го уважаваха като командир, или защото не искаха да привлекат към себе си ненавистта на местните? Неро се размърда отново и усети ножа, залепен високо от вътрешната страна на бедрото му — припари му като да беше нагорещено желязо за дамгосване, а не хладно оръжие. Тълпата съвсем беше притихнала, дори шушукането между съседи престана. Единствено ритмичният шум от прибоя и дрънливият звънтеж на войнишка броня тук и там нарушаваха тишината.

А когато губернаторът отвори уста да заговори, Честа се появи от нищото.

Неро така и не разбра дали убиецът е скочил от съседна сграда, дали е долетял, или си е пробил път откъм вътрешността на къщата, но така или иначе, облечен в широките бели дрехи на соларнийски гражданин, Честа се появи изневиделица на балкона. Появи се и преряза гърлото на губернатора пред погледа на всички. Това сигурно беше най-публичният атентат в историята. Неро усети как челюстта му провисва, долови и всеобщия шок, ливнал се през хората на площада — те се люшнаха назад като по команда, сякаш да избегнат кръвта, пръснала към предните редици.

Художническото сърце на Неро трепна от непреодолим копнеж да запечата сцената — политналия назад полковник, който така и нямаше да стане губернатор, проблясващите във въздуха капки кръв, надвисналия от балконския парапет тънък мъж от незнайна раса, пълното вцепенение на офицерите, наредили се отзад. Мигът се отля, преди Неро да е вкусил докрай драматизма му… и настъпи следващият.

Опръскан с кръвта на губернатора, която аленееше контрастно върху белите му дрехи, Честа изкрещя: „Соларно!“, после ръцете му оживяха и тънки остриета литнаха към пазителите, които тъкмо се отърсваха от шока. Неро видя двамина да падат — тежките брони не можеха да ги спасят от изпилените остриета, метнати с нечовешка точност към лицевите прорези на шлемовете им. Копие се устреми към убиеца, но той го използва като стъпенка, от която да се оттласне напред и нагоре към оттеглящите се панически офицери. Енергийни залпове избухнаха около Честа и поне един уцели осороден майор по погрешка, миг по-късно убиецът се озова сред офицерите. Ножове заваляха като метална градушка, но по-смъртоносни от тях бяха ръцете, които ги мятаха. Празни ръце с отворени длани, ала въоръжени с някакво гибелно Изкуство, отмряло заедно с отмрялата раса на Честа, което ги превръщаше в страшни оръжия, за които броните не бяха пречка и под чиито удари метал и плът се цепеха еднакво.

В този миг тълпата се разбуди. Мечове нямаше, затова пък площадът се превърна в море от ножове, бастуни и ошипени с Изкуство юмруци, море, чиито вълни заляха като по команда кордона от войници. Осородните отвърнаха с копия и енергийни залпове, в които площадната вълна се удари, разби се и се отля без ред. В същия миг Джемейн, Уен и другите дотичаха откъм уличките и откриха втори фронт срещу рехавия кордон от имперски войници.

„Вестта вече е стигнала до гарнизона — помисли си Неро. — Още войници идват насам, но с малко късмет няма да са единствените, тръгнали към площада.“

Битка се вихреше по целия площад. Макар и извадил кинжала си от скришното му място, Неро все така стоеше обкрачил рамото на каменната статуя. Предните врати на палата Демариал се отвориха с трясък и клин от тежка имперска пехота се вряза в тълпата; източната дъга на войнишкия кордон се разпадна окончателно; цели наръчи закривени соларнийски мечове се предаваха от ръка на ръка… ала Неро не можеше да откъсне погледа си от Честа.

Половината осородни офицери вече бяха мъртви, повечето от останалите бяха избягали в къщата, ужасени до смърт от незнайния убиец и неговите кървави ръце. А после Неро видя как пазителското копие се забива дълбоко в гърба на Честа, открило пролука, която никакъв късмет или умение не биха могли да предпазят. Честа политна към входа, сгърчен в агония, ала намери сили да метне още един от тънките си ножове. Острието се заби почти докрай в гърлото на пазителя и той се срина на колене.

Там издъхна Честа, на вратата на балкона, с гръб към полудялото множество, чиято ярост беше подпалил — прободен и обгорен от пламъка на осородни жила, метнал едно последно острие, преди да се свлече мъртъв на пода с мисълта, че расата и наследството му ще изчезнат завинаги от лицето на света в мига на неговата смърт.

Неро изтръпна, потресен от величието на тази гледка, и чак тогава насочи поглед към езерото, регистрирал със закъснение далечния рев на двигатели, който се усилваше постепенно. И наистина, в небето на Езгнано се виждаха черните точки на леталата, които свободните пилоти пришпорваха към разбунтувалия се град.