Поглед в мрака

„Ако тя падне, редно е да падне от моята ръка и с дължимото уважение — мислеше си той. — Ако аз падна, нека е от ръката на майстор като нея.“ Аксрад не споделяше идеологията за расовото превъзходство, която тласкаше Империята към нови и нови завоевания. Той беше представител на чудатата нова порода, която комбинираше в едно уменията на войник, занаятчия и авиатор — породата на бойните летци. В неговия свят майсторството в пилотажа беше единственото мерило за превъзходство, без значение какъв цвят на кожата и какви физически характеристики вървят с него.

Вече всички бяха във въздуха, едни набираха усилно височина, други се отделяха от търбусите на транспортните дирижабли. Дошло беше време имперските военновъздушни сили, дръзкият нов корпус, поздравил се с превземането на Соларно, да защити завоеванието си.

Свободните пилоти връхлетяха откъм Езгнано на скорост. Битката за небето над Соларно беше започнала.

Наземната битка за улиците и къщите беше в ръцете на аматьорите от съпротивата, на Нефритената партия, на Одиса и нейните скорпионородни наемници. Те щяха да се сблъскат с тежката пехота, да се сражават с всички сили за всяка улица, докато везните се наклонят в едната или в другата посока. Въпрос на издръжливост и късмет — или духът на бунтовниците щеше да се прекърши, или имперските офицери щяха да бият отбой, за да ограничат загубите в жива сила.

Но ако Империята спечелеше въздушната битка, бунтът в ниското щеше да приключи, преди да е набрал инерция. Точно като при първото сражение за Соларно летящите имперски отряди щяха да се спуснат с огън и меч към ключовите места, за да смажат съпротивата парче по парче, да я раздробят на отделни стълкновения.

„Летяща империя.“ Таки осъзна нещо, което е трябвало да съобрази отдавна — как осородните са станали толкова силни. Притежаваха бойния дух на соларнийците и мравкородните, но освен това притежаваха и небето. „Ако мухородните бяха бойци по природа, отдавна да сме завладели света.“

Видя пред себе си продълговатия сивкав балон на „Звездно гнездо“. Гигантският дирижабъл набираше височина. Бяха стигнали до единодушния извод, че той трябва да е основната им цел. Дори бяха изработили план — ако скърпената и крехка измишльотина, която бяха родили с общи усилия, можеше да се нарече с това гръмко име. Но предвид дърлещата се сбирщина, която Таки имаше честта да командва, по-добро не можеше да се очаква.

Разстоянието между „Еска“ и „Звездно гнездо“ се топеше бързо, а дирижабълът не спираше да расте. Таки си даде сметка, че е подценила габаритите му — проклетото нещо се издигаше като планина в небето пред нея. По-малките въздушни кораби отдавна бяха набрали височина. Таки дръпна лоста към себе си, насочвайки „Еска Воленти“ в стръмно изкачване към тях, с другата ръка посегна да включи механизма на своя пронизвач. За да свалят „Звездно гнездо“, първо трябваше да пробият бойния ред на вражеските летящи машини и именно това беше задачата на Таки и още неколцина нейни колеги с по-повратливи летала.

Нещо разтърси въздуха. Таки усети вълната по трепета на лоста в ръката си, преди да чуе съпътстващия я трясък. Оръдията на „Звездно гнездо“ бяха открили огън по тях. Таки видя валма пушек да се издигат над оловометите, а миг по-късно вляво от нея един от наемниците на Кръвопиеца се разлетя на парчета, превърна се от устремен хелиоптер във… в нищо, на практика в дъжд от трески. Чист късмет за осородните, защото оловометите бяха твърде тромави за противовъздушна отбрана и рядко се използваха с такава цел. „Звездно гнездо“ беше въоръжен и с балисти за многократна стрелба, въртящи се установки, които да покриват целия хоризонт, но дори и те бяха прекалено тромави за ефективен обстрел срещу бързи летала. Въпреки това масираният преграден огън на балистите несъмнено щеше да вземе своите жертви от летящия ескадрон на Таки.

Издигаше се покрай гигантския балон на „Звездно гнездо“, а над нея имперски летала напускаха транспортьорите си и се спускаха към соларнийската въздушна армада.

„Добре.“

Първата й мишена дори не я видя — самоуверен осороден пилот, останал с грешното впечатление, че е хищникът, а не плячката. Осородният тъкмо извеждаше ортоптера си за залп срещу неин колега, когато Таки натисна спусъка и раздроби корпуса му на парчета. Ортоптерът се люшна и пропадна странично, макар двигателите му още да работеха. Явно един от изстрелите беше уцелил пилота, предположи Таки. Имперският ортоптер пропадна почти безшумно към града отдолу, воят на двигателите му бе погълнат от трясъка на „Еска“ и ехото от изстрелите.

Наоколо й атакуващата армада от летала се беше разгърнала и раздробила в единични двубои. В кратката пауза, преди да набележи следваща си цел, Таки видя как обшитият със стоманени листове корпус на „Безименният воин“ помита пътьом едно имперско летало. Машината на Кръвопиеца само потрепна от сблъсъка, затова пък лекият вражески ортоптер се завъртя и пропадна в спирала. „Екзекуторката“ на Ниамед вършееше с трещящи пронизвачи сред ято имперски летала.