Поглед в мрака

Първата вест, стигнала до имперския гарнизон, беше толкова неясна, че офицерите се видяха в чудо. Разпратиха отряди да заемат позиции по улиците на града, други потеглиха на бегом към Галантения площад. Следващите съобщения разясниха ситуацията и последва заповед за координирана армейска атака срещу бунтовниците около палата Демариал.

Цялата тази дейност остана встрани от вниманието на лейтенант Аксрад. Още при първия знак за неприятности той събра пилотите си и хукна към летището. Изпрати по летящ куриер съобщение до командира на „Звездно гнездо“ — гигантският въздушен кораб още беше на позиция в небето над града, — после се втурна с хората си към леталата. Част от летящите машини бяха прикрепени със специални приспособления под гондолите на въздушни кораби и се издигнаха с тях, за да атакуват отвисоко; други, онези с по-мощните двигатели, излетяха тромаво от земята. Аксрад прелетя последните метри до кабинката на собственото си летало, включи двигателя и усети как крилете потрепват и машината се събужда като след дълбок сън.

Земята потъна под него, освободи го от оковите си.

Аксрад не беше образцов офицер, но в авиаторския корпус нещата стояха малко по-различно. Допреди пет години такъв корпус изобщо не съществуваше, но имперската армия се развиваше бързо. Само преди три поколения осородните са били варвари с арсенал от копия и бойни крясъци. А после, като с магия, се бяха превърнали в нация, която можеше да се похвали с хора като Аксрад — пилот, въздушен дуелист и посвоему човек изтънчен и с философска нагласа. Повечето чужденци вярваха, че вродената самоувереност на осородните ще им попречи да се поучат от завладените раси, но това не беше така. Те не бяха слепи за чуждите постижения, дори напротив — виждаха ги и разсъждаваха по следния начин: „Ние сме по-добри от тях, значи ще се справим по-добре.“

Бунтът на соларнийците се беше развил светкавично и неочаквано, но и имперският контингент, участвал в завладяването на града, се различаваше от обичайния състав на имперските армии. Нуждата от бързо нападение, което да овладее Соларно след провала на рекефската операция, беше принудила командването да прибегне към тактика много по-бърза и мобилна от обичайната комбинация на тътрузеща се пехота и аварираща артилерия. Провеждането на въздушна атака се оказа блестящ и изключително успешен експеримент.

„А сега ще разберем дали сме в състояние да удържим завоюваното.“ Малките въздушни кораби, чието основно предназначение беше да издигат за летящ старт бойните летала, чакаха в готовност още от времето на инвазията, макар че според предварителните планове те трябваше да транспортират летящите машини на запад към Селдис и Паешките земи, а не да се включват в потушаването на бунт на местните хора. Голяма част от пехотата, която беше пристигнала в Соларно след капитулацията на града, неотдавна беше потеглила по обратния път, за да се включи в зациклилата обсада на паешките градове.

Небето над града гъмжеше от летящи машини. Аксрад се опита да прецени броя им. „Повече от четирийсет летала“ — определи на око той. Което означаваше, че силите са повече или по-малко изравнени. При други обстоятелства въздушната битка щеше вече да е приключила в полза на бунтовниците още преди имперските машини да са излезли от хангарите, поради изненадата от неочаквания удар. За щастие, всички летала бяха изкарани на открито, готови да излетят веднага щом пристигне очакваната заповед да се отправят на запад.

Над Аксрад великанската гондола на „Звездно гнездо“ закриваше небето. Този път търбухът на големия дирижабъл не беше претъпкан с войници — те отдавна бяха свалени на земята и повечето бяха напуснали Соларно, но на борда му все пак имаше достатъчно инженери, които да обслужват оръдията. Оловомети и бомбардири, които да обстрелват града, и балисти за многократна стрелба, които да прехващат подвижните цели на соларнийските летящи машини.

И Аксрад не беше бездействал през последните дни, не от завоевателски хъс, а воден от професионално любопитство. В резултат на тази негова инициативност леталото му можеше да се похвали с чифт нови-новенички пронизвачи от двете страни на носа. Тези предпочитани от соларнийските пилоти оръдия с огнепрахов заряд бяха по-далекобойни от механичните балисти, взети на въоръжение в имперската авиация.

Мухородната Таки със сигурност беше в някое от леталата, захождащи към брега в широка дъга. Аксрад се надяваше да види навреме нейния „Еска Воленти“. Дължеше й един последен дуел.