Поглед в мрака

Имаше и хора във въздуха — осородните бяха пратили летящи отряди да подпомогнат авиацията. Което си беше груба тактическа грешка, ако питаха Таки. Глупаво е да пращаш хора срещу машини, да изправиш бързи и дребни мишени срещу здрави корпуси, непробиваеми за слабите им оръжия. Толкова по-добре за съпротивата, разбира се — колкото повече безполезни войници се мотаеха из въздуха, толкова по-малко щеше да има на земята, в града, където оръжията им биха били далеч по-ефикасни.

Таки насочи „Еска“ към малък рояк осородни и ги разпръсна набързо. В същия миг някаква сянка премина над нея. Таки проточи врат и зърна празнина в рояка, която бързо се разширяваше. Втора сянка прелетя над „Еска Воленти“ и Таки разпозна изящния силует на водно конче, хищник, роден да лови плячката си във въздуха. Знаме в червено и златно плющеше покрай изопнатата като стрела опашка на насекомото и Таки зърна за миг ездача му, един от хората на Древане Сае, който изпъна лъка си и стреля миг преди насекомото му да сключи челюсти около главата на поредната си жертва.

Таки пришпори „Еска Воленти“ напред, подмина улучено имперско летало, проточило опашка от гъст дим след себе си. Имаше чувството, че мозъкът й се е разделил на две самостоятелни части. Едната продължаваше да следи контролните уреди и да направлява „Еска“ в претъпканото небе, да набелязва цели, да атакува вражески летала и да избягва техните контраатаки, като през цялото време се оглежда за чист подход към „Звездно гнездо“. Ала имаше и друга част, част изтръпнала и парализирана от невиждания мащаб на това въздушно сражение. Мащаб, който допреди броени минути изглеждаше немислим.

Елегантното летало на Те Френа, „Бягство“, се беше разбило в града, смачкано до неузнаваемост, съдбата на пилота му бе неизвестна. Свалена имперска машина се беше стоварила върху петвековната галерия „Селенца“. Галерията гореше и не само тя — още десетина пожара бушуваха в града. Спорадичен дъжд от повредени машини, мъртви хора и насекоми се изсипваше върху онези, които се сражаваха по улиците на Соларно. Страхотии, които домът на Таки с нищо не беше заслужил.

Таки завъртя ортоптера си около оста на едното му крило и видя имперско летало да връхлита недалеч пред нея. Двойката пронизвачи на носа му изтрещя и стрелите намериха корпуса на соларнийски фикс. Фиксът се разтресе от попаденията и Таки със закъснение позна силуета на „Вечната еднодневка“. Осъзна също, че Скобран на свой ред се е устремил към „Звездно гнездо“ — или му беше писнало да чака, или беше съзрял свободен подход, убягнал от нейния поглед. Таки откри огън по имперското летало с надеждата да го отклони от фикса на Скобран. Така и стана — осородният пилот смени рязко посоката, за да избегне обстрела, и заряза плячката си. Таки го подгони по петите, хладнокръвно и без излишно бързане, макар стомахът й да се свиваше на топка от страх за Скобран, чиято „Вечна еднодневка“ се беше гмурнала безразсъдно към гигантския дирижабъл.

Една от стрелите й се заби в двигателя на имперската машина и леталото проточи опашка от дим. Осородният сниши рязко машината си, после капакът на кабинката се отвори, пилотът изскочи навън и разпери криле. Таки прекрати моментално гонитбата и точно тогава „Еска“ се разтресе от три директни попадения откъм кърмата, две пронизаха брезента на крилете му, третото уцели фюзелажа на по-малко от метър зад нея. Таки се гмурна рязко и едва не закачи пропадащото в спирала имперско летало, което беше свалила току-що. Хвърли поглед през рамо и видя, че новият противник още е по петите й, а балистите на носа му мятат стрели с механична прецизност. Поведе „Еска“ в стръмно, почти вертикално изкачване с пълното съзнание, че превръща ортоптера си в лесна мишена. Нова стрела разцепи въздуха на педя от „Еска Воленти“ и Таки се сви инстинктивно.

Овладяла нервите си, тя освободи първия си парашут, но не за да го използва по предназначение — сряза задържащото го въже и отклони „Еска“ настрани. Имперското летало беше твърде близо зад нея, платното на парашута се оплете в крилете му, омота ги, обездвижи ги и превърна машината в поредната мъртва тежест, която да се разбие на улиците долу.

Таки се огледа трескаво за Скобран. „Еднодневката“ се чернееше миниатюрна като муха върху сивкавата стена на гигантския балон. Таки обърна ортоптера си и го пришпори на помощ. Въздушните кораби бяха пословично трудни за сваляне и освен ако осородният екипаж на „Звездно гнездо“ не беше крайно некомпетентен, и хиляда стрели трудно биха причинили сериозна щета на балона му. Материята щеше да се свие около всеки малък пробив и да го запечата, преди балонът да е изгубил критично количество газ.