Поглед в мрака

— Не ми се вярва вашият монарх да е чувал за Сарн. Не ми се вярва градът да фигурира и в най-подробните ви карти.

Салма го гледаше право в очите и отново зърна там бледата сянка. „Дошъл е да говори лично с мен и се е нагиздил като паякородна курва, но къде са му високопарните приказки колко прекрасна е неговата Империя и колко прецакан съм аз? Не знам как, но по някакъв начин съм му смачкал фасона.“ Пое си дълбоко дъх и се усмихна небрежно, сякаш двамата стояха на някое кьоше в Колегиум и си говореха за философия.

— Умерена доза инициативност е позволена на мерсерите, генерале, известна самостоятелност в начина, по който изпълняваме дадените ни заповеди.

Кратката пауза, която последва, подсказа на Салма, че лъжата, тази дръзка и стопроцентова лъжа, е пуснала корени. Малкан очевидно беше чувал за мерсерите и несъмнено ги мислеше за федералния вариант на Рекеф.

— Е, може би трябва да пратя главата ти на вашия монарх тогава, като неоспоримо доказателство за провала на плановете му — заяви Малкан и ако не беше паузата отпреди малко, думите му биха прозвучали с нужната самоувереност.

— И какъв е този провал? — попита Салма.

— Твоята Равнинска чет вече не съществува. Дадохте огромни жертви, а оцелелите се пръснаха по вятъра — отвърна Малкан. Салма разбра, че е трепнал, видя реакцията си отразена в очите на другия мъж. — Самият ти си пленник, чиято съдба е в моите ръце. Мога да те убия, да те предам на роботърговците или да те пратя на Императора като трофей. Ти се провали.

— Но вие говорехте за монарха, а не за мен — възрази Салма. Постара се гласът му да звучи спокойно с надеждата, че Малкан сам ще добави черните краски в картинката. — Защитата на Равнините от имперската агресия не е задача, която да се повери в ръцете само на един човек.

Малкан направи още една пауза, съвсем кратка, която Салма не пропусна да забележи. Мисълта за още десет, за още двайсет мерсери, които са се внедрили в Равнините и мобилизират парцаливи армии като неговата… тактическите последствия се разгръщаха в главата на генерала.

„Друго едва ли ще постигна, но поне самочувствието му мога да пропукам.“ Не му бяха останали други оръжия освен думите. И той нямаше намерение да ги пести.

— Е, ние тепърва ще те разпитаме подробно за евентуалните ти съратници — заяви Малкан. — Понеже си от Федерацията, едва ли познаваш нашите методи на разпит, но скоро ще се запознаеш с тях отблизо, уверявам те.

Земята под краката на Салма се раздвижи едва доловимо, толкова леко, че тънките подметки на кожените му обувки погълнаха почти докрай потрепването. Генералът със сигурност не беше усетил нищо през дебелите подметки на бронираните си ботуши. Салма раздвижи пръсти зад гърба си.

— Генерале?

— Имаш още някоя смътна заплаха за десерт? — вдигна вежди Малкан.

Шиповете на палците му се появиха и Салма ги заби във въжетата около китките си. Ъгълът беше неудобен, но той натисна решително.

— Забравяте две неща.

— Забравям, казваш? — възкликна раздразнено Малкан, но кратката пауза се появи отново. — И какви са те?

— Ще трябва да ги откриете сам — каза Салма, образ и подобие на тайнственото водно конче, а когато генералът даде знак на войниците да го изведат, съсредоточи цялата си сила в ръцете, китките и палците си… и натисна.

Въжето се скъса и Салма разпери ръце едновременно с внезапното изгърбване на пръстения под на палатката, който после се разхвърча на буци.

Генерал Малкан изгуби равновесие, ала посегна към меча си миг преди подът да се разцепи. Някакво чудовищно създание надигна широките си плещи от земята, забулено в плътна пелена от пръст и прах. Двамата войници в палатката реагираха подобаващо, макар че нямаха представа кой и защо напада генерала им. Единият вдигна ръка към Салма, другият изтегли меча си и се хвърли напред в изблик на сляпа самоотверженост, решил да не рискува с енергиен залп в опасна близост до Малкан.

Новодошлият беше Морлейр, разбира се. Морлейр, дезертьорът от помощните войски, чието отделение Салма беше привлякъл на своя страна. Морлейр, конощипородният гигант, който копаеше земята с голи ръце.

Сега обаче ръцете му не бяха голи. Войникът, който се втурна към него през прашния облак, се сблъска челно с боздуганния удар, предназначен за генерала. Чу се хрущене на кости, когато тежката ошипена глава на оръжието смаза ребрата му. Салма се хвърли наляво миг преди енергиен залп да изпращи на педя от него, после посегна да разпори гърлото на войника с шиповете на палците си, но осородният се дръпна в последния момент и се отърва само с плитка рана на лицето.

Междувременно Малкан беше извадил меча си от ножницата, само че Морлейр вече не беше сам, други излизаха след него, кашляха и се давеха от прахта, но бяха въоръжени с къси мечове и кинжали. Шепа от хората на Салма се измъкваха от прокопания в земята тъмен тунел…

Не, не беше тъмен всъщност. Имаше някаква светлинка долу. Зърнал я, Салма усети как сърцето му се свива на болезнена топка.